Раната няма да зарасне, ако не бъде поискана прошка

100 годишнината от трагедията, свързана с избиването на 1 млн и половина арменски интелигенти в Истанбул през 1905 г, е под знака на човешкото желание за един по-добър свят и стремежа повторението на подобни  зверства в бъдеще  да бъде предотвратено. 

 Въпросът за арменския геноцид обаче остава все така актуален и провокиращ разнопосочни оценки по скалата от очакваното признание, изискващо закъсняла прошка, до дипломатически гаф. А сега и последните дни добавиха смут на територията на една национална рана, заради  признанието на папа Франциск, че арменските кланета са първият геноцид на 20 век и последвалата от това дипломатическа реакция на Турция с категоричния й отказ да признае, че масовата депортация и убийствата на арменци в Османската империя през 1915 г. са геноцид.  По темата разговаряме с редактора на единствения  издаван в Европа вестник на  Общоарменския благотворителен съюз „Парекорд заган”  Хрипсиме Ерниасян

Радио Пловдив – Пристрастен прочит на болезнените събития отпреди 100 г. Както твърди турският премиер Давутоглу, зверско престъпление, според оценката на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун, „геноцид”. Защо въпросът за термина остава толкова чувствителен и досега?

Хр.Ерниасян:  Народът очаква това признание вече 100 години от извършителите на това престъпление и приемниците на тази държава. Имайки предвид, че арменската диаспора наброява близо 8 млн, това означава, че във всяко едно семейство има някаква следа, която е рана и тази рана трудно може да зарастне, ако не бъде поискана прошка. И ние очакваме това да се случи.

Р.П. само на територията на Пловдивска област представителите на общността  са около 5000, нали?

Хр. Ерниасян . Да, по последни данни.

Р.П.  За тях вие издавате вестник „Парекорд заган”, разкажете какво представлява той, как се списва, какво означава.......

Хр. Ерниасян:  Вестникът  е създаден преди 11 години с цел да бъде по-близо до арменската общност в България и да популюризира добротворството, което е в основата на тази организация, тъй като и в превод името на организацията означава добротворство. И по този начин, оразявайки дейността не само в Европа, но и в света, вестникът е единствен в Европа. Организацията има над 36 клона в различни страни, като само в България те са 8.

Р.П. Единственият вестник в Европа обаче се списва на български.....Защо?

Хр. Ерниасян:  Ние подготвяме вестника с цел да бъде четен, достъпен. В България няма арменски училища, с изключение на това -  в Пловдив. Подготовката за арменски език е по-ограничена, а за нашите неарменски приятели достъпът за четене е по-близък. Ние го подготвяме за нашите приятели, съмишленици, които могат да четат на достъпен език, т.е. българския.

  Чуйте повече тук: