Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Общинските болници няма да приемат методиката на МЗ

Сдружението на общинските болници подготви възражение срещу новата методика за заплащане на дейността на лечебните заведения, която влиза в сила от този месец. 

Според нея болниците ще работят с 90% от разходите си за миналата година, Здравната каса няма да плаща за лечение над лимита и трябва така да планират дейността си, че приоритетно да обслужват спешните състояния, а по-леките и плановите операции да влизат в листи на чакащите. 

От д-р Иван Червенков директор на МБАЛ Асеновград научаваме разчетите, по които ще работят пред 2015г. Д-р Стоил Апостолов от Болницата в Пещера пък ще обясни, че нямат задължения откакто частния капитал влиза при тях, и не са общински здравен център. 

В началото на тази седмица съобщихме, че Сдружението на общинските болници подготви възражение срещу новата методика за заплащане дейността на лечебните заведения, която влиза в сила от този месец. Това оповестиха от националното сдружение на общинските болници в България. Точно това възражение ще бъде адресирано до всички заинтересовани институции – Министерство на здравеопазването, комисията по здравеопазване в Народното събрание, Националната здравноосигурителна каса. Според възражението новата методика ще доведе до фалита на лечебни заведения, а пациентите ще обикалят от болница на болница докато накрая стигнат и до лечебното заведение, което разполага изобщо с някакъв финансов ресурс. Наистина ли е толкова тежко финансовото положение на българските общински лечебни заведения? Сега ще питаме с пример от Асеновград директора там д-р Иван Червенков.

Вие подкрепяте ли, първо да ви попитам, това възражение на колегите ви?

Иван Червенков: Безспорно, безспорно. Знаем възражението, чел съм го, за мен обаче, че то поема и е ангажирано само в една част от проблемите, които касаят методиката – методиката, която в момента е подготвена и е дадена на Министерството на здравеопазването, тя касае единствено и повече физиотерапевтичните процедури и дейности, които се извършват в лечебните заведения. Но там има много по-сериозни проблеми, на които може би трябва да акцентираме.

Р. П.: Кажете ги, да, избройте ги.

И. Ч.: За мен буди недоумение примерно чл. 21, който е описан в методиката и точно този чл. 21 е разковничето на цялата промяна, която ще настъпи и предполагам ще се отрази твърде зле на всички лечебни заведения в страната, не говоря само за общинските, не говоря и за частните болници. Значи липсва в едно постановление за промяна в наредбата, пак на сайта на министерството, там е спусната думичката „капацитет”, която обяснява какво означава и в крайна сметка в това постановление думичката „капацитет” означа средствата, които касата трябва да задели за всяко едно лечебно заведение. Те са фиксирани и при достигане на този капацитет лечебното заведение трябва да формира листа на чакащите. Това е много хубаво, обаче капацитетът е формиран в такава стойност, която е недостатъчна за съществуването на лечебното заведение. Много лесно всеки може да си направи една сметка  при една средна работна заплата в здравеопазването примерно от 800 лв при 300 човека работещи сумата е някъде около 240 хиляди и като отделим 120 хиляди допълнително като данъци, осигуровки за държавата това са 360 хиляди лева. Значи под този минимум не може да се развива лечебното заведение – то той осигурява само фонд  „Работна заплата”. Лимитирайки дейността до тези средства примерно ние не може да се развиваме, нито да купуваме лекарства, нито да лекуваме и болните. Това означава, че трябва да си намалим работните заплати – да стане около 400 лв. Всичко това означава крах в цялата система на здравеопазването. Всички други, които се описват как ще ни повишат заплатите, какво благосъстояние и финансова дисциплина са само хвърлени на вятъра.

Р. П.: Да, де, но нали всичко това д-р Москова прави, за да се стигне до някаква стабилизация във вашата система?

И. Ч.: Е, как стабилизация, като тази сума е просто така измислено от някъде, тя не лежи на никакви принципи. Тази сума, която трябва да получи лечебното заведение тя не стимулира никой и не знак какъв принцип. Не може едно лечебно заведение, което да е работило с около 500 – 600 хиляди лева да му кажеш, че вие ще работите за 300 хиляди лева – това е финансова дисциплина. Това означава крах на лечебното заведение. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Родителите трябва да партнират на училищните власти

Мерки за подобряване на  дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия.  "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..

публикувано на 10.01.25 в 17:13

Няма причина токът да се спонсорира от държавата

Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..

публикувано на 10.01.25 в 16:10
Велислав Величков

Прокуратурата работи силно избирателно при Сарафов

За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение.  Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..

публикувано на 10.01.25 в 14:40

Компенсациите за тока са важни, но бизнесът очаква дългосрочна подкрепа

Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни  са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..

обновено на 10.01.25 в 14:20

Драмата на българските театри на сцената на финансовия дефицит

С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..

публикувано на 10.01.25 в 10:54