Какви сигнали за саниране на политическата система даде политическият януари? Ръководителят на УС на Института за социални дейности и структури „Иван Хаджийски” проф. Петър Емил Митев
Проф.. Петър Емил Митев: Има най-малко два контекста за политическите процеси, които предстоят. Единият е международният. Вътрешното положение на България ще бъде със сигурност по-зависимо от външните обстоятелства, отколкото досега. Това, че в България се създава команден център на НАТО, не е случайно. Има достатъчно възрастни хора, които могат да си спомнят, че в България никога не е имало команден център на Варшавския договор. Никога не е имало съветски или пък други мирни войски на Варшавския договор. Сега с командния център ще се създадат и Сили за бързо реагиране и ще се приеме специален закон за преминаване на съюзни войски.през българска територия. България се въвлича в геополитическата конфронтация, чийто финал все още не се вижда, въпреки че се виждат усилията за постигането му. Със сигурност обаче може да се каже едно: Европа и НАТО не са заинтересовани от дестабилизация на България. Те не желаят разбъркването на ситуацията в страната и подкрепят сегашното правителство. Това бе ясно заявено на премиера Бойко Борисов, който пък от своя страна даде да се разбере, че разчита на тази западна натовската и европейска подкрепа.
Р.П. – Витаещото усещане за несигурност обаче не означава приближаваща реална опасност от военни действия на европейска територия....
Проф. Петър-Емил Митев: Днес предстоят преговори в Москва между Оланд, Меркел и Путин и разговорите ще бъдат от голямо значение дали ще се насочим към мирния изход, който е единственият рационален или ще се увеличи конфронтацията. Опасността от конфликт не е отминала. Това го чувстват най-ясно българите в Украйна. Бунтът им е най-категоричната българска реакция срещу увеличаване на напрежение. Другият вектор е вътрешното напрежение. Налице е консолидация на управленската формула и сближаване на партньорите в Правителството. Политическата стабилност се подкрепя от общественото мнение, дори и от тези, които не са привърженици на Правителството. Небето обаче не е безоблачно. Вече имаше идея за вот на недоверие, което е изключителен прецедент преди да отминат 100-те дни на Правителството. От друга страна най-голямата опозиционна партия – социалистическата, допусна да се стигне до предсрочни избори, което дава да се разбере, че отношенията между партньорите в Правителството са едновременно и съюзнически, и конкурентни – РБ и ГЕРБ. Първите обществени реакции на реформите ги виждаме. Управляващата партия ще търси възможност да маневрира и да дава заден ход, ако осъзнае, че реакцията на съпротива е по-голяма. Със сигурност местните избори през есента обаче ще бъдат равносметка на едногодишното управление и лакмус за това дали Правителството ще изкара пълен мандат. Повече чуйте в звуковия файл:
Мерки за подобряване на дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия. "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..
Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..
За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение. Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..
Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..
С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..