Историци настояват за ред в календара на националните празници

Проф. Пламен Павлов: Априлското въстание е нашата революция - загубихме битката, спечелихме войната

Априлското въстание се подценява и масово му се придава значение на локално събитие, отчита той

Репортаж на Здравка Маслянкова

149 години след Априлското въстание трябва да преосмислим отношението си към това историческо събитие, което връща България на световната политическа карта – мнението е на историка и преподавател във Великотърновския университет проф. Пламен Павлов. Повече от пет години държавните институции не вземат отношение към предложението на фондация "Васил Левски" денят на Априлското въстание да бъде обявен за официален празник, да се фиксира една дата за неговото честване и това да бъде 20 април, посочи професор Павлов.  

В началото на 2020 година проф. Павлов, председател на фондация "Васил Левски", изпрати отворено писмо до Парламента, Президентството и Министерския съвет денят на Априлското въстание 20 април да получи статут на официален празник и да се отбелязва именно на тази дата, а не на 1-ви или 2-ри май. Така ще бъде изправена историческата грешка едни празници като Съединението и Независимостта на България да се тачат по стар стил, а други – по нов стил, като Априлското въстание.

В мотивите до държавните институции проф. Павлов припомни, че през април 1876 г., в името на една благородна и справедлива кауза, е предизвикана безпрецедентна по мащабите си кампания в защита на българския народ от страна на световната демократична общественост. Държавните институции мълчат, отбелязва историкът и пояснява защо предложението е актуално и днес, когато се прекланяме пред българската саможертва, направена преди 149 години.

"Дори да изглежда на пръв поглед малко абстрактно, отвлечено и може би маловажно, това въстание трябва да се отбелязва на 20 април. На няколко пъти съм апелирал за подобно нещо и самостоятелно, и заедно с писателката Галина Златарева, авторката на романа "Медальонът" за Бенковски – едно от най-добрите произведения за Априлското въстание, и с фондация "Васил Левски", чийто председател съм - никаква чуваемост от властите, от висшестоящите органи и се стига до едно абсурдно положение  - въстанието, избухнало на 20 април - тогава е първата пушка в Копривщица, да бъде отбелязвано в самата Копривщица, в Панагюрище и на други места на 1-ви, на 2-ри май. Това е Априлската епопея. От държавата зависи да се поправи тази грешка, зависи от самите нас. Ние, българските историци, сме настоявали да се създаде някакъв ред в националния календар. Това е национално въстание. Това е нашата революция – морална и с оръжие, в която ние загубихме битката, но спечелихме войната. Това е основата на нашата свобода. Затова сме настоявали и по-рано той да бъде национален празник или поне да бъде официален празник, както е в нашите съседки Гърция и Сърбия, там се празнува точно началото на освободителното движение."

Няма никакво съмнение, че Априлското въстание е ключът към нашата свобода. То доведе до Руско-турската война, до Цариградската мирна конференция, до злощастния за нас Берлински конгрес, изтъква историкът и общественик проф. Пламен Павлов. Той подчертава, че без Априлското въстание възелът, наречен източен въпрос, нямаше да бъде развързан в онзи исторически момент.

Априлското въстание се подценява и масово му се придава значение на локално събитие, което не е редно от историческа и обществена гледна точка, категоричен е проф. Пламен Павлов.

"Ние сме длъжници в много отношения. Трябва да го осмислим не само от съвременна, но и от тогавашна гледна точка. Ние се фокусираме може би повече, отколкото трябва в личностите на апостолите, които, разбира се, са знакови фигури - особено Бенковски, Волов, а и Стефан Стамболов дори. Остава подценена ролята на Първи революционен окръг – Търновския революционен окръг, защото тук излизат близо 1000 души и то при много по-силна османска власт, отколкото в подбалканските градчета. Имаме знакови фигури като поп Харитон, Бачо Киро, като Цанко Дюстабанов, като Христо Патрев и други. Това са герои, които в не по-малка степен заслужават да бъдат почитани от цялата нация. То не е за подценяване и в Сливенския, и във Врачанския окръг, независимо че няма този размах по едни или други субективни или обективни причини. То трябва да бъде осмислено като успялата революция, в която най-силна роля играят местните комитети. Без да омаловажавам ролята на апостолите, всъщност местните хора правят въстанието, средната класа, така наречените чорбаджии. Те финансират всичко, те не могат да търпят безправието в Османската империя, тогава има и хиперинфлация и затова и селяните на Оборище казват: "Въставаме и толкова". Няма ги тези колебания, които ги има при други събития. Крайно време е да бъде осмислено и да се знае, че ние сами сме се освободили, без да отричаме ролята на руснаци, украинци, финландци, поляци. Не бива да забравяме, че в основата са усилията на нашите герои, които проляха кръвта си, за да ни има нас." 

Още от Преди всички