Расте броят на българите с доходи под линията на бедност

Всеки пети българин живее под линията на бедност, сочи изследване на Националния статистически институт (НСИ). Делът на бедните у нас се е покачил и е 21,7% за 2024 г. спрямо 20,6% през 2023 г. 18,7% от хората у нас споделят, че нямат достатъчно финансова възможност да слагат месо или риба през два дни на трапезата си. Същият дял се затруднява да покрие навреме месечните разходи за жилището като наем, ток, вода и други. Линията на бедност общо за страната e 763.83 лв. средномесечно на лице от домакинство, в сравнение с предходната година размерът ѝ нараства с 19.7%. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 401 300 души. През 2024 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Видин и Силистра - съответно 524 и 550 лв., а най-високата - в област София (столица) - 1183 лв., следвана от областите Перник (897 лв.), Варна (875 лв.), Кюстендил (834 лв.) и Стара Загора (818 лева). 

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. При изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 46.1%. Според данните на НСИ при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Рискът от бедност сред работещите жени е с 2,5 процентни пункта по- нисък от този при мъжете. Всеки втори беден е с начално или без образование - 56,3%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява почти два пъти за лицата с основно образование и пет пъти за тези със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък - 4.8%. 

Попитахме видинчани стигат ли им месечните доходи:

"Аз живея с 450 лева, толкова ми е пенсията. Лоша работа, изнемогваме. Плащам квартира, ток, вода  и ако остане за лекарства... Пенсиите трябва да се повишат. Хората са болни. Лекарствата ми са 70 лева, децата ми пращат, когато могат, но не могат все те да ми пращат. Естеството на проблема идва от двама души, които обитават за момента българския парламент. Когато българският народ се вразуми и вземе нещата в свои ръце, тогава ще има и мегдан за развитие... След като влезем в еврозоната, минималната пенсия задължително ще стане 361 евро. Нашата съседка Гърция не спази това право и затова ги наказаха" - коментираха видинчани.

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред домакинствата от двама възрастни с три или повече деца (47% за 2024 г.) и от един родител с деца (40% за 2024 година). Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 16.7 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години. През 2024 г. най-висок е относителният дял на бедните сред лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 62.5%, а най-нисък - сред самоопределилите се от българската етническа група - 16%. В общите показатели за оценка на бедността са включени и субективни индикатори, свързани с материални лишения. Каква е ситуацията в област Видин - разговаряхме с Цветан Цветков, началник отдел Видин към към Териториално статистическо бюро - Северозапад.

"Това е едно статистическо изследване, което се провежда на територията на целия Европейски съюз. Целта е да се сравнят различните индикатори на бедност между страните членки. Линията на бедност за самото изследване представлява 60% от средния общ разполагаем нетен доход. Затова и линията на бедност за различните региони е различна. За област Видин тя е 523.99 лева. Това е средномесечно, на лице от домакинството. Линията на бедност за едно домакинство, състоящо се от двама възрастни и две лица под 14 години, за област Видин е 1100.25 лева. При този размер на прага на линията на бедност за град Видин са били 20.9% от населението."

През 2024 г. 16.6% от населението е живяло в тежки материални и социални лишения, показва още изследването на НСИ. Разговаряхме с икономиста Румен Гълъбинов. 

"Линията на бедност се определя ежегодно или на по-дълъг период. В България общо взето се спазва правилото ежегодно да се определя и колкото повече се вдигат минималната заплата и минималната пенсия, минималните социални плащания, толкова повече се вдига и линията на бедност. Тук логиката е по-малко хора да остават в групата под линията на бедност. Има различни икономически обяснения защо групи хора са с по-ниски доходи, има и хора без доходи и разчитат само на държавата. Затова в групата на хората, живеещи под линията на бедност, попадат трайно определена група хора, които са и като образование, и като възраст, и като квалификация неспособни да намерят реализация на пазара на труда" - коментира Румен Гълъбинов.

Какво е позицията на синдикатите? Потърсихме за коментар Атанас Кацарчев, главен икономист на КТ "Подкрепа":

"Човек не знам как оцелява, ако някой не му помага. Ние сме имали доста дебати в Министерски съвет по отношение на линията на бедност, защото единствената ѝ цел е да служи за определяне на това кои хора могат да получават социални помощи. Функцията ѝ е тази, а не че човек може да живее с тези пари някак си. Броят на населението, засегнато от тези два показателя - под жизнен минимум и под линия на бедността, продължава да расте за съжаление. Малко, но расте, а не наблюдаваме обратна тенденция."