Близо 60% от българите подкрепят изучаването на религия в училище и вярват, че това ще допринесе за изграждането на морални ценности у учениците, сочат социологическите проучвания.

Представители на Светия синод и образователното министерство продължават да прецизират и детайлизират въвеждането на предмета "Религия“ като редовен в страната.

Имат ли духовността и възпитанието във вярата ключова роля в личностното развитие и социалната стабилност обаче?

Какви са ползите и какво ще бъде въздействието от изучаването на християнските добродетели?

Възможно ли е намеренията да доведат до неблагоприятни последици?

Задължителното вероучение дискутираме с Негово Високопреосвещенство видинският митрополит Пахомий.

Радио ВИДИН: Каква духовна полза можете да посочите от преподаването на религия в училище, след като изрично се декларира, че религиозна индоктринация няма да бъде допускана? Когато посланията на Евангелието биват сведени до академичен предмет, до знания, преподавани в училище, това всъщност не е ли точно най-добрата рецепта за убиване на вярата?

"Основно това, което можем да кажем е хубавото сега за България и българския народ, е, че ние имаме програма, одобрена от Министерството на образованието. Едни много големи крачки са това, защото знаете, че подготвянето на програма за какъвто и да е предмет е изключително трудно. След това - имаме одобрени учебници от МОН и от страна на Светия синод, които са одобрени от 1-ви до 12-и клас. Това е тежко нещо като труд, като изработка. Разбирате, че все пак религията е важно нещо за всеки човек. Ние трябва да бъдем спокойни. Говорим за православие. Ние сме православни християни от векове. Като народ вярата е нещо, което ни е запазила във вековете и през много трудни периоди на нашия живот. В тези предмети трябва да разделяме нещата и да има много голяма разлика в това нещо, да се разбере, че говорим за общообразователно училище, в което всеки един човек от 1-ви до 12-и клас се запознава с всички предмети - математика, география, история, всички онези общообразователни предмети, които са задължителни за нас. Те са с цел да ни изградят като личности, да ни изведат в обществото достатъчно грамотни, така че да можем да се справим. След това вече, след средното образование, всеки един човек се профилира в различни насоки на своя живот според това, което му е интересно. Когато иска да учи медицина, той учи биология, учи химия по-задълбочено. В тези предмети той трябва да бъде добре запознат в пълнота, за да може да бъде в помощ в различна насока. По същия начин е и с вярата. Тук ще се получи знание. Ще получим знания за нашата вяра, с която ние сме свързани през вековете като православни християни. Нашата история като личности, като държава е свързана с нашата вяра. Ще се разгледа и ще се запознае от много страни, защото ние знаем, че през атеистичния период на комунизма нямаше как да се прескочи това, че ние сме обвързани и целият ни живот като българи е обвързан с това, че сме православни християни, но по всякакъв начин се заобикаляше и се прескачаше. Даже мога да кажа това, което тези дни във Видинска епархия разбирам - имало е райони, в които религията се е погребвала. Такива символични движения е имало, в които се е слагала религията, с млади деца, ученици, в някакъв дървен ковчег и се изхвърля през моста в реката и по този начин се погребва религията. Ние виждаме, че няма как Христос, той е Божий син, нашият Господ Иисус Христос няма как да се погребва. Всичко минава, заминава, няма нищо ново под слънцето, а вярата в Христос си остава. Ние всъщност оставяме децата неграмотни. От друга страна, вярата, която трябва да придобие човек, това е свободната негова воля, която може да отвори сърцето си и да приеме Христос в нея".

Радио ВИДИН: Известно е, че Православието преживява трудни времена във връзка с опити на режима в Кремъл да инструментализира религията за целите на своята империалистическа политика, което беше констатирано и от Европейския парламент. Какви са механизмите, чрез които може да се гарантира "чисто от идеология" преподаване на религия в училищата? Не говорим само за учебните програми, а за преподавателите и посланията, които те ще отправят към децата.

"Тук трябва да обърнем внимание особено на съвременния начин на преподаване. Бил съм 7 години ректор на Софийската духовна семинария. Мога да го кажа това от опит, виждайки и с други очи сега: големият проблем, който виждаме в образованието е, че на преподавателите, на учителите, им се забрани да могат да възпитават децата. Това не е проблем, ако родителите се занимаваха с това нещо. Родителите нямат време, закарваш децата си на училище в 7:00 часа сутринта и ги прибираш в 19:00 часа вечерта. По-големия период от времето в денонощието те изкарват в училището. Там се изграждат. Там се учат между своите ученици, своите преподаватели, там се изграждат като личности. Учителят е този, който вижда децата през цялото време и той трябва да може да ги възпитава. Не да им прави забележки или да им се кара, че това се прави или онова не се прави, а ти трябва да възпитаваш. Възпитанието на децата става най-вече чрез личния пример, който дава преподавателят. Механизмите вече, даже бих казал прекалените механизми на контрола върху преподавателя, е изключително голям, така че не смятам в този дигитален свят, в който вече всичко се снима, всичко се показва, всичко се докладва, не можем да имаме притеснение от гледна точка, че някой преподавател, било то по религия или какъвто и да е друг предмет, може нещо да притеснява децата. Ние виждаме, че всичко е на длан. На моменти излиза този преподавател, който говори някакви крайни виждания, било то политически, което тотално училището изхвърля политиката от живота си, то е правилно, децата трябва да се изграждат свободни, щастливи и знаещи, можещи, образовани, а когато са изградени като личности - сами да избират какво искат в живота си и на какво ще симпатизират. Контролът върху училището е голям. В някакъв аспект е за добро, за да може да не се правят някакви недопустими неща. От друга страна, пак казвам, съжалявам, че на учителите, на възпитателите, не се дава тази възможност да могат да възпитават децата днес, когато те в по-голямата част от живота си са при тях".

Радио ВИДИН: Има ли опасност задължителното обучение по религия да е всъщност само един елемент от цялостен процес на създаване и въвеждане на гражданска религия в България, по подобие на Руската федерация? Точно това е най-голямото притеснение. Част от обществото има по-особени възгледи към БПЦ, защото смята, че тя има твърде голяма близост с Русия.

"Това са такива интерпретации злонамерени от гледна точка на тези хора, които не познават християнския живот. Ние нямаме близост с Русия, близост с Гърция, близост с Румъния, със Сърбия, ние имаме близост като православни християни, като църкви, като сестри-църкви в православието. Това е нещо, в което ние живеем като православни християни, където и да отидем. Когато отидем в Йерусалим, много пъти давам пример именно за Йерусалим, защото много поклоннически групи отиват там, събират се румънци, сърби, руснаци, това се случва много често да се служи на Божий гроб и по Светите места. Всички като православни християни! Според мен повече се спекулира с това нещо от гледна точка на това политиците да спекулират с вярата, а не самата вяра в Христос да е нещо, което да застрашава някой или някаква връзка, че е дошъл един руски свещеник или един от Гърция, от Вселенска патриаршия, да съслужим с него и да сме братя... трябва да разбираме, това е много важен момент, в който ние всички трябва да проумяваме: православният християнин, ние сме членове на едно тяло с глава Христос. Ние може да не се харесваме или да имаме различни виждания, но ние трябва да бъдем наясно, че сме членове на едно и също тяло. Ако тръгнем да се разделяме, това е проблем, в който ние трябва да търсим догматични разделения, канонични разделения. Ние сме една Църква, ние сме едно тяло, за нас глава е Христос. От друга страна, трябва да бъдем всички наясно - дали приемаме, или отхвърляме някого като личност, от патриарх, та до най-невидимия за нас православен християнин, който някъде в този ден, баба, дете, се причестява... Ние се причестяваме от една чаша и пием от една Христова кръв, ядем от едно Христово тяло. Ние всички сме заедно. Слава Богу за това нещо... докато не тръгнем да се разделяме. Ние сме едно, щем или не щем, колкото и да се отричаме. Ние можем да се отричаме, не харесвам това или не харесвам друго, но ние така или иначе се приобщаваме с едно тяло и една кръв всеки ден".

Радио ВИДИН: Не смятате ли, че когато се въведе като задължителен предмета вероучение, децата още от най-малки ще се разделят на две враждебни групи, ще се подиграват едни на други и това противопоставяне, започнало от училище, впоследствие ще се пренесе и в обществото?

"Ние трябва обаче да подчертаем, че в много страни в Европа се преподава религия под една или друга форма. Този предмет Религия се преподава в тези европейски страни от гледна точка на това да направят децата образовани и знаещи. Не можем да отречем, че Европа е това, което изглежда, благодарение на християнската култура, традиция и всичко онова, което е имала Европа, заради което и светът харесва да дойде в Европа. Всеки иска да отиде в Италия, всеки иска да отиде в Париж, всеки иска да отиде в тези красиви държави. Те са тези държави благодарение на християнската си традиция. Много от тези разумни държавници това го разбират и искат народът им да бъде просветен и по този начин да продължи тази култура и това разбиране в света. Аз не смятам, че на едно дете му върви математиката, пък на друго не му върви математиката, те не трябва да се противопоставят помежду си. От гледна точка на това ти да си вярващ човек или пък да учиш предмета Религия да се противопоставяш... Напротив, тук мога да го кажа пак като преподавател в Семинарията. Аз видях потребността на децата, на тийнейджърите, на малките. Затова съм толкова голям радетел за въвеждането на предмета "Християнство": да разберат децата, да знаят за това, което ги учи Христос. Както ние учим логика, както учим психология, както учим философия, но това всичко остава в една абстракция. Тук да проумеят за Бога. Книгата на книгите, тя е наречена от целия свят Библията. Просто да я знаят. Това е тайнство! Никой не можеш да убедиш, да го притиснеш, не можеш с фуния да му налееш нито в сърцето, нито в душата, нито в ума, че той трябва да бъде вярващ заради това, че ти ще му преподадеш и разкажеш кой са десетте Божи заповеди. Когато той отиде някъде, той вече ще ги знае. Ще ви кажа и пример. Мисля, че ми попадна едно състезание, "Стани богат" мисля, че беше предаването. В него имаше въпроси за символичното изобразяване на евангелистите. Единият от въпросите, символиката беше кон, кое го няма от четирите символични изображения на евангелистите. Човекът не го знаеше, той беше неподготвен. За мен много голяма част от европейците биха могли да отговорят. Не заради това дали са вярващи или не са, а защото са образовани в дадено нещо. Той е научен на това нещо. Това е важното за мен, той да има знания. Човекът да има, детето да има. Пак казвам, но тази потребност на съвременните деца. Тя е изключително голяма. Те се лутат, те не знаят какво да правят. В ръцете им има едни GSM-и, които могат да бъдат оръжия, което да ги убива или да убиват. Много е страшно, ако тези деца не могат да се съхраняват от нещата, които срещат вътре. Да не говорим за наркотични опиати и всякакви опасни неща, с които децата не могат да се справят. Мисля си, че с всяка една трудност, с всеки един проблем, те могат да избягат чрез нещо, което да ги изведе моментно от някакъв проблем или състояние, но ти след това пак се връщаш към реалността. Как ще се пребориш? Кой е този, в който ти можеш да се облегнеш, ако не е Христос? Всеки един човек може да те подлъже или подхлъзне, било то родител, да види слабостите на родителя си, можеш да видиш слабостите на треньора си, можеш да видиш слабостите на онзи, който те обучава в музиката, на преподавателите, на учителите, на духовника, на свещеника, на всеки... Всеки човек е с неговите слабости. Ти можеш да бъдеш огорчен или разочарован от него. Христос не е така! Христос е константа, в която може човек да се опре. Винаги може да го има до себе си. Винаги може да е спокоен в себе си, имайки в живота си Христос".

Радио ВИДИН: Едно и също ли е да се преподава вероучение в условията на едно традиционно общество, в което религията е част от бита на хората, и в условията на атеистично общество, в което религията е напълно маргинализирана? Това е разликата между България и страните от Европа, в които се учи вероучението.

"Нали говорим през цялото време, че през петвековното турско робство ни е съхранила вярата ни. Тази вяра на нашите прадеди. Това не говорим за история преди кой знае колко години. Това е една близка история. Нашите прародители, прабаби и прадядовци са се съхранили точно от това нещо, че са знаели, че са православни християни, че са християни, че говорят на български език. Това е пет века. Това пет века тези хора са го съхранили. Всичко останало, което ни заобикаляло - църкви, сгради, манастири, живот, образование, възпитание и каквото и да вземем, то е свързано и преплетено с нашия живот не по-малко, отколкото на останалата част от Европа. Това, че всъщност в голяма част в нас има атеизъм и безбожие - това е големият проблем, да видим защо е така. Да се вгледаме защо ние погребваме вярата, защо искаме ние да погребем църквата, защо искаме да погребаме Христос и Господ, да се заяви, че Бог е мъртъв... тези безумия, тези хора, които са ги извиквали тези неща, тях вече ги няма, но Бог го има. Онези, които вярват и искат да следват Бога, продължават. Така ще бъде, докато свят светува. Нека бъде ясно и на тези, които искат да богоборстват: Бог ще го има. Нас няма да ни има. Бог ще си съществува. И хората, които да следват Бога, ще ги има. Аз имам надеждата, че реално обществото ни ще проумее това, което е полезно за нас и нашите деца. Разбира се, че децата са най-скъпото. Всеки се притеснява и мисли за децата си, да бъдат най-добре, да бъдат най-добре образовани. Знанието във всички случаи ще ги направи свободни децата ни".

Радио ВИДИН: Последният въпрос по традиция ще бъде най-предизвикателен. Като видински архипастир, като човек, който от рано е влязъл в Църквата, като личност, прекарала последните 20 години в работа с подрастващите, обърнете се към онази част от обществото, която в сърцето си изпитва някакви притеснения по темата децата задължително да учат вероучение.

"Бих им казал, че свободата в знанието е най-важното нещо. Да бъдат спокойни, да се обърнат към историята. Всеки един човек, който иска нещо да постигне, трябва да стъпи на някакъв трамплин. Особено когато иска да постигне и тогава, когато иска и да надскочи нещо във времето. Ние говорим, че всяко едно следващо общество трябва да надгражда, нали? То не трябва да седи на едно ниво, а пък най-малкото да разгражда. Ние, за съжаление, виждаме, че в много аспекти искаме да копаем дъното, да разграждаме. Трябва да бъдем отворени. Виждаме, говори се, че тези, които не искат вярата, не искат религията, не искат знанието за вярата, са модерните, отворените, либералните общества. Либералният човек е отвореният човек. Аз така го разбирам. Либералният човек е отвореният, който иска да види всичко, който иска всичко да знае. Нашето разбиране за отворено, за модернизъм, за либералност... иска да е затворено. То не иска да открехне вратата на Църквата. То не иска да влезе вътре. То не иска да прочете Свещеното писание. Не иска да познава Христос и Църквата. Що за либералност, що за отвореност? Ние можем навсякъде да отидем да пътуваме, можем всяка една книга да сме свободни да отворим. За да отречем едно нещо, ние трябва да го познаваме. За да отречеш едно нещо, ти трябва да го познаваш. Прочети Свещеното писание. Прочети учебниците. Виж предметът какво би занимавал твоите деца, какви биха били резултатите в това нещо да познаваш вярата си като православен християнин. Чак тогава кажи "аз не го искам това нещо". Кой може да ти забрани? Христос не забранява. Господ ни е дал свободна воля да приемаме, да приемаме или да се отказваме. Господ казва на Адам и Ева "недейте да ядете от дървото за познаване добро и зло", но змията ги съблазнява. Тя им казва, че Бог не ги допуска, защото ще станат като богове, ако ядат от плодовете за добро и зло. Господ им е дарил свободна воля да избират. Човекът трябва да има познанието, да има знанието. Както и в медицината, за да избере какво иска да направи с живота си и здравето си, но така трябва да има свободата да знае какво иска да направи с живота и здравето на собствената си душа. На хората им пожелавам да бъдат малко по-отворени, малко по-спокойни. Да видят историята ни, за да бъдат спокойни за нещата. Няма да се случи нищо. Нашите деди, баби и дядовци не са били лоши хора. Напротив. Знаем ги, знаем за трудолюбието им, за гостоприемството им, за любовта им, за всичко. То се е градило на това, че ние сме били християни. Да не се чудим, да не се притесняваме, да бъдем уверени, нека се гледаме в това нещо. Колкото повече се отделяме от Христос, виждаме резултатите. Колко напреднахме? Колко сме благодарни за 45 години атеистичния строй, който искаше да погребе църквата и вярата? Доволни ли сме, спокойни ли сме? Радостни ли сме? Приемаме го и казваме, че това е добре. Добре, но щом това е добре, нека бъде твоето. Приемаш демокрацията през тези 30 години. Но не се допусна, тръгна се да се прави разкол, борехме се с разкол пак по политическа линия, защото този разкол беше направен така. Виждаме, ето, говоря като видински архипастир. Обикалям, виждам какво е състоянието на църквите. Това ли искаме? Това ли ни е радвало? От това ли сме доволни? Това ни успокоява? Казваме си, че тук и така ни е добре и в това искаме да седим... Ако искаме нещо друго, то кой знае къде ще ни заведе. Чакайте, то ще ни заведе до това, което ние сме го видяли векове вече. Ние не ставаме християни днес. Ние не говорим за Христос от 10-20 години или че Христовата църква започва от митрополит Пахомий. Църквата е Христова. Ние всички сме членове. Щом си кръстен... Няма "вие църквата". Има "ние църквата". Аз съм архиерей на тази църква, това е свещеник на тази църква, ти си мирянина на тази църква. Вътре в нея всички сме една общност, всички сме едно тяло с глава Христос. Пожелавам им на хората да бъдат спокойни, да бъдат вътре в Божия дом, да се радват на познанието си и живота си с Христос. Христос е личност. Те трябва да се запознаят с него".

Всяко следващо общество трябва да надгражда

Митрополит Пахомий: Съвременните деца имат потребност от православната религия

За да отречеш дадено нещо, трябва първо да го познаваш