Къде попадат „Корабокрушенците от „Глен Кариг“

Валентина Вълчева

Когато добрият кораб „Глен Кариг“ потъвав началото на ХVIII век някъде в южните морета, сякаш извън всички познати морски карти, оцелелите мъже от екипажа му успяват само да се качат на две спасителни лодки с известно количество провизии, без никаква представа къде се намират и накъде да плават, за да стигнат до твърда земя. До която и да било земя – позната или не! В продължение на пет дни океанът си играе с тях, докато водата и храната им започват да привършват, преди да ги изпрати към непознат бряг, пълен с тишина.

По този начин започва забележителният в много отношения роман „Корабокрушенците от „Глен Кариг““ на английския писател Уилям Хоуп Ходжсън, книга първа от неговата трилогия „Бездната“. Една класическа приключенска история за оцеляване в духа на най-добрите романи за корабокрушенци. А после вече нищо не е приключенско, защото всичко се превръща в нескончаем ужас от зловещи гледки, смразяващи звуци и в очакване на поредния кошмар, който се опитва да убие оцелелите от „Глен Кариг“. Моряците бързо разбират, че току-що откритата от тях Страна на самотата всъщност е нещо много по-мрачно и смъртоносно, отколкото са се опасявали. Нещо извън човешките познания и въображение. Нещо, което дебне, за да отнеме на жертвите си много повече от живота.

Напускайки я колкото могат по-бързо, мъжете вярват и се надяват, че ужасът е свършил. Няма откъде да знаят, че тя е само началото му и че там отпред вече ги дебне друг, още по-неописуем, още по-противен и зловонен, още по-зъл кошмар под формата на създания, каквито не са виждали и в най-мрачните си сънища. Достигайки до самотен остров край цял един континент от непроходими водорасли, в които стотици кораби са намерили нерадостния си край, (несъмнено препратка към мистериозното и зловещо Саргасово море, открай време изпълвало със страхове умовете на мореплавателите) мъжете нямат избор – налага се да спрат за вода и ремонт на лодката си. И сравнително бързо разбират, че самотният остров въобще не е толкова самотен, нито толкова необитаем, колкото изглежда. И може би въобще не е убежище, а по-скоро капан.

Написан умишлено в архаична форма, без никакви диалози и сякаш покрит с плътна кора от морска сол, романът представлява разказа на един от оцелелите – Джон Уинтърстроу, потомствен дребен благородник, случайно оказал се на борда на „Глен Кариг“ – пред неговия син Джеймс през 1757 г., години след събитията. Самият Хауърд Лъвкрафт – един от бащите на хоръра в литературата – е изключително впечатлен от историята на Уилям Хоуп Ходжсън, признавайки: „Надвисналата заплаха в началните глави е ненадмината.“

В романа има всичко! Страховити бури, чудовищни октоподи, гигантски раци, ужасяващи нощни звуци, дървета с лица, от които тече кръв, зловещи червеи, хищни водни хуманоиди, копнеещи за човешка плът, и още куп непознати смъртоносни създания… И, разбира се, малко любов наред с всичко това – похват, заради който авторът често е критикуван от Лъвкрафт. Но въпреки тънката романтична линия, Ходжсън е напълно наясно как да създаде у читателя усещане за незнаен пълзящ нощен кошмар, без да изпада в излишни мелодрами, запазвайки британския си, леко суховат изказ. Действието се развива скоростно, без излишни отклонения. В едно изречение на моменти се побира информация като за цяла отделна глава, поради което ромът се чете бързо, въпреки архаичния изказ на героя.

Уилям Хоуп Ходжсън е роден през 1877 г. в семейство с дванадесет деца. Баща му е англикански свещеник и поради естеството на работата му семейството често се мести. Израснал на западния бряг на Ирландия и дълбоко влюбен в морето, на 13-годишна възраст Уилям напуска дома си, за да стане моряк. През 1891 г. започва четиригодишно обучение, като едновременно с това тренира и джудо с идеята да се защитава от по-възрастните моряци. Успява да стане трети помощник капитан на кораб, да обиколи света три пъти и да се провали като собственик на школа по физическо възпитание  преди да реши, че иска да се посвети на писането. И създава свой уникален жанр, включващ ужаси, но с елементи от научна фантастика и фентъзи. Въпреки че не става известен колкото Хауърд Лъвкрафт и Монтагю Роудс Джеймс, той все пак става писателят, от който се учат мнозина съвременни автори.

През 2015 г. немската дуум метъл група AHAB наричат четвъртия си студиен албум „Корабокрушенците от „Глен Кариг“, черпейки вдъхновение от романа на британеца.


Още от Цветовете на деня