Отец Владимир Велков: "Работим с душите на хората"
Професия свещеник
публикувано на 18.04.25 в 14:05

Разговор с отец Владимир Велков
Замисляли ли сте се - какво е да си свещеник в днешно време? Призванието на свещенослужителите е да служат едновременно на Бога и на вярващите. А от това дали успяват да изпълнят тази своя мисия зависи и изграждането на църковната общност около храма, в който изпълняват тези свои функции. В съвременния свят, когато вярата и упованието в Бога е изтласкано на заден план, тази свещеническа мисия изглежда все по-трудна.

Свещеник Владимир Велков служи в катедралния храм Свети Димитър във Видин и в селата Синаговци, Бранковци, Медешевци и град Грамада и разказва за това как е станал свещеник:
"...Аз завърших Богословския факултет на Софийския университет. Само това исках да уча. Само това кандидатствах. Завърших и се върнах във Видин. Едно от условията /много хора може би не знаят/, за да стане човек свещеник е да бъде женен. Тогава обаче не бях женен... Работих 15 години в голяма международна компания тук в нашия град. Взимах доста висока заплата за стандартите на нашия край, но се чувствах неудовлетворен. Не бях щастлив. Като се прибирах вечер не се чувствах окей със себе си. През това време вече се бях оженил. Реших и инициирах среща с митрополит Даниил, сега патриарх на България. Обясних му точно тези неща и той казва, заповядайте, това са документите, които трябва да подготвите. Имаме належаща нужда от свещеници... Подготвих документите. За един ден ги оправих... Той ме ръкоположи в катедралния храм и ме назначи да служа там. После ми даде храмовете в Синаговци, Грамада, Бранковци и Медешевци... Не е проблем разстоянието за пътуване. По-трудното е, че всеки човек идва при теб с конкретен проблем и с конкретна болка. Най-често тогава идват хората... А хубаво е да идват при нас преди да дойдат всичките тия проблеми и нещастия. Да дойдат да се помолят в храма. За една свещичка да присъстват на служба, понеже това ми прави впечатление. Много малко хора идват на служби. Ние служим всеки ден. Тук във Видин имаме служби и сутрин и вечер и много пъти храма е празен или има двама, трима човека, а ако излезем навън по улиците е пълно с хора... Всеки може да намери в седмицата или на две седмици време за да бъде в храма, така че е болно и наистина и обидно буквално да служим на празните храмове... Ние свещениците затова сме избрали този път, за да помагаме на хората да служим на Бога и на ближните... Така, че това е ролята на духовника - да работи с душата на хората..."

Тук е редно да си припомним думите на Старец Михаил Валаамский ( Питкевич):
"Веднъж се замислих, колко е трудно да си свещеник.
Ако расото му е на кръпки - говорят - колко е небрежен. Ако е ново и красиво, мислят си - за какво си го е купил?
Ако е симпатичен, казват - жалко за момчето. Ако е некрасив - какво, и такива ли " крокодили" вече ръкополагат за свещеници?
Ако произнасят дълги проповеди - казват - измъчи ни. Ако е кратка - не се е подготвил.
Ако е млад, ще рекат - много е малък още, няма опит, грехът " ще махне с опашка" и ще го събори.
Ако е стар - то разбира се, той е свят, защото е стар. А греховете от него сами са се разбягали.
Трудно е да си свещеник и затова понякога свещеникът се обръща с гръб към хората, за да не видят как плаче, когато вдига скритият в неговите ръце Христос.".
Още от Цветовете на деня