Проф. д-р Христо Кожухаров: Сега живее поколение, което получава всичко веднага - без изчакване, без отлагане

Поколението на подрастващите днес е поколение на зависимости от материалното. Това е поколение, при което всичко се получава веднага. Поколение, което не може да изчаква и да отлага. Това подчерта в интервю за Радио Варна проф. д-р Христо Кожухаров, ръководител на Втора Психиатрична клиника към Университетската многопрофилна болница за активно лечение "Св. Марина". Кожухаров е преподавател в катедра „Психиатрия и медицинска психология“ в Медицински университет-Варна и председател на Управителния съвет на българската психиатрична асоциация. По думите му ритуалът по събиране и съхраняване на непотребни и излезли от употреба вещи се появява, за да намали тревожността и доведе до успокоение. Кога събирането на различни предмети, които затрупват домовете ни, се превръща във вещомания и кога се достига до обсесивно-компулсивно разтройство и натрапливост? Как трябва да постъпват близките на такива хора и кога трябва да се обърнат към специалист? Валерия Василева разговаря с проф. д-р Христо Кожухаров. 

Правилен ли е този термин - вещомания?

Няколко термина има и единият е вещомания. Имаме две класификации на заболяванията. Едната е международната европейска класификация на болестите, а другата е американската DSM. В DSM-6, която сега ще навлезе в практиката, има такава диагноза. Това е вид обсесивно-компулсивно разстройство, вид натрапливост, ако трябва да говорим по-общо. Иначе има много термини. Един от тях е вещомания, другият, свързан с миналото ни, от което поколение сме аз и вие - Плюшкин синдром. Нарича се още „меси“ синдром. Меси, ама не заради футболиста Меси, а от английската дума messy – “безпорядък”... Това е голeмият проблем на психиатрията, че за едно и също нещо има 10 термина.

А има ли 10 причини, за да се стигне дотам?

Няма 10 причини да се стигне за това, по-важното е кога се превръща в проблем. Много от нас, и аз самият, в някаква степен имаме черти на това разстройство. Нещо, което има емоционална стойност за мен, което е свързано с миналото ми, с вече отминали периоди от живота ми... Примерно езиковата гимназия, следването в университета, близки хора, които вече съм загубил или които не са до мен... Психологически е нормално да искам да пазя спомени за всичко това. Дали ще е стари касети, дали ще е стар лексикон, стари снимки и пр., макар че за друг те не биха имали стойност.

Когато обаче говорим за диагноза вещомания, става дума за поддържане и опазване на непотребни вещи. Купуване на множество вещи, събиране и задръстване на жилището - това е ключовото. Дори има различни стадии - започваш от една стая на жилището или от тавана, от мазата и стигаш до цялото пространство - е, може би американците са го описали така, защото кои от нашите жилища имат по три стаи, но идеята е ясна. Има и такива крайни случаи, където всички стаи в жилището, спални или както са описани, са задръстени от тези вещи. Ето за това говорим при диагнозата, та нека не се плашат нашите слушатели, че някакво задържане на малки вещи с емоционална стойност е вещомания. Вещомания е точно това, което ние с вас знаем като Плюшкин синдром.

Тези хора повечето самотни ли са? Сами ли живеят?

Да. В някаква степен биха могли да живеят сами, но не това е водещото. Водещото е, че това става основното ти занимание - да поддържаш, да намираш, да пренасяш тези вещи, които нямат стойност за никого друг, освен за теб. Те са еднотипни, стари, непотребни. Могат да създават неуют, нарушават спокойствието, може да носят и някакъв риск. И всъщност изместват всичко от жилището ти. Ти не можеш да ползваш стаите. Ти си затрупан от тях, ти си обсебен от тях. Затова казваме, че е обсесивно-компулсивно. Тоест е натрапливост. Ето колко термина има. Ананкастност казваме ние, натрапливост, обсесивност, компулсивност.

Това обсесията или компулсията е всъщност?

И двете. Обсесията е мисълта или идеята, а компулсията е действието. Българският език е много богат език. С термина натрапливост той обхваща и двете. Обсесия на български превеждаме като натраплива мисъл и идея, имаме го и дори пренесен от латински термина обсесия. Компулсия също има термин на български – ритуал, натрапливото действие. Тоест, натрапливата мисъл е „Трябва, хрумва ми, на всяка цена да имам поредната, примерно, метална кутийка от пастет.“ Казвам го фиктивно, разбира се, може да е стар вестник - много често, или старо списание – пожълтяло, не можеш да разчетеш нищо изгоряло от слънце и т.н. А натрапливото действие, компулсията, е вземането му и натрупването му.

Доколкото съм запозната, обсесивно-компулсивното разстройство идва тогава, когато имаме някакъв страх, тревожност, т.е. то се появява, за да ни предпази от нещо друго, защитава ни, отвлича ни да не мислим за нещо реално, което ни тревожи.

Трудно е да се каже коя е конкретната причина за това разстройство. Може би по-важно е да кажем какво е следствието. Може конкретната причина, от една страна, както казвате Вие, да е самота, изместване в нещо конкретно, избягване от отношения, от опасността да се излагаш навън на опасност. А там сигурно си мъкнеш някакви боклученца, които трупаш, трупаш, трупаш и те ти стават по-ценни, отколкото контакта с хората, работата, удоволствието или каквото и да е там, тоест изместваш едно с друго. Следствието обаче е важно. Следствието е, че ти не живееш пълноценно. Ти живееш в този измислен ограничен свят, затрупан от всички ненужни вещи. Без въздух, без светлина, без контакти, без комуникация. И си роб на вещите. В същото време правиш една крепост, непристъпна някак си за другите. Ти даже не ги искаш, като че ли, тези другите. Ами, да - те вече не са ти нужни. Вече си ти и вещите. И тези вещи имат стойност само за теб. Но те не ти носят удоволствие и затова продължаваш да ги търсиш.

В такъв случай, ако роднините или приятелите решат и отидат, и му разчистят дома на такъв човек, те не му правят услуга?

Да, ако е напреднало заболяването, те не му правят услуга, защото нарушаването на ритуала, нарушаването на обсесията води до тревожност. Всъщност ритуалът се появява, за да намали тревожността, за да го успокоява. Ще Ви дам пример от спорта. Един от тримата най-добрите тенисисти Рафаел Надал е с обсесивно-компулсивно разстройство. Той си нарежда бутилките, кърпите и пр., т.е. нареждаше ги докато играеше активно, по точно определен начин. Винаги, когато изпълнява сервис, а това в един мач от 3 часа се случва много пъти, той започва да се докосва от челото до коленете по определен порядък. Същото прави и когато очаква да изпълни сервис другият играч. Това са ритуали.Това го прави нон-стоп. И, примерно, когато някой му бутне, има в интернет такива клипове, някой му бутне или му премести кърпите да кажем, той, който е възпитан и културен човек, страшно се напряга.

Ритуалите намаляват вътрешното неспокойствие, намаляват тревожността, т.е. на такъв човек ти трябва да му дадеш някаква алтернатива. Но той е толкова обсебен от това, затова казваме обсесия, че каква алтернатива можеш да му дадеш, която да измести тази?

Имате ли добри случаи, когато това се неутрализира?

Истината е, че може би защото работя в болница - аз работя в момента 90% само със стационарни, т.е. с тежки пациенти, такива случаи не попадат при мен.

При мен попада вещоманията, когато е просто част от някакво друго по-тежко разстройство. В чист вид вещоманията, може би попада - ако попада изобщо, при амбулаторни психиатри. Трудно е справянето и, пак казвам, зависи на какъв етап е.  По принцип, обсилно-компулсивното разстройство в по-широкия смисъл, се лекува трудно, много трудно.

И откъде се започва - от обсесията или от компулсията?

То се лекува едновременно. Най-общо казано, така е и при вещомания, препоръката е, ако е чрез психотерапия - се лекува с когнитивно-поведенческа психотерапия, най-често, а ако се лекува с медикаменти, те са такива, които действат като инхибитори на сeротонина.

Тоест, тези хора нямат достатъчно „хормон на щастието“ ли? Но и не всеки човек, който има ниско ниво на серотонин, ще развие ОКР или вещомания, нали така?

Да, разбира се. Има нарушения, не е точно ниско ниво на серотонин, може би е по-точно да кажем, че има проблем в усвояването.

Това означава ли, че някъде в определен момент биохимията е причина да започне това? Като говорим за Надал, например, това е един човек с толкова стриктен режим и дори не мога да се представя какъв екип се грижи за здравето му.

Комплексна е причината, не е само биохимията, и пак казвам – при Надал са не само елементи, а обсесивно-компулсивно разстройство в най-тесния смисъл. Показателен пример.

И все пак – ако биохимията може да бъде в основата за това, можем ли да проследим в някакъв момент каква е картината, да обективираме предпоставки, да прогнозираме?

Не, не можем предварително да го установим, няма как предварително да направим някакъв анализ и да кажем ще бъде това или няма да бъде. Всъщност, ние по симптомите, по поведението съдим за състоянието. Това, което се случва навън, т.е. човекът е тревожен, и се успокоява като събира някакви неща, класифицира ги, евентуално, или просто хаотично ги трупа някъде.

Или е наследил някакви неща, с които пък не може да се раздели и продължава и тях да пази. Съответства ли на вътрешен хаос някак си това състояние? Вие като психотерапевт как ще започнете - ще го разпитвате ли за външния, материалния начин на живота му първо или първо ще го попитате как се чувства вътрешно?

Хубав въпрос… Mоже би няма рецепта, но бих го питал сигурно за вътрешния му живот, защото външното винаги е показател за вътрешното. Аз употребих термина заместване или пренасочване, та обикновено, когато ти липсва нещо, ти пренасочваш към друго. Като ми липсва любов, като ми липсва нежност, като ми липсва внимание, като ми липсва да съм търсен, да съм желан, тогава ще се мъча някъде да компенсирам това. Т.е. да, първо бих се насочил към вътрешното. Разбира се, нещата не винаги са прякоизводими, когато заместим проблема. Понякога всичко е започнало като заместване, но вече толкова е иззело всичко в пациента, че много трудно може да бъде променено само по обратния начин. Но, да, търсим първопричината и се опитваме да покажем на пациента какво предизвиква с това, какво причинява на другите и на себе си. Общо взето човек тогава е толкова вглъбен в себе си, че не се интересува от нещо друго и това е големият проблем. Основният проблем е, че той си става самодостатъчен, не го интересуват другите и живее изцяло във вътрешния свят, което не е социално, а ние сме социални, ние сме общество.

Другият тип вещомания е да имам всичко най-ново. Това стига ли до някакви крайности, до психиатрия?

Не, до психиатрия в стационарния смисъл може би не стига, но стига до амбулаторно повлияване понякога и е свързано с реалностите и очакванията, които има човек. На всяко ниво, като погледна, обществото сега създава хора, които имат всичко, и ние като родители се опитваме да задоволим напълно децата си. Имат достъп до всичко, включитeлно и като информация, могат за секунда да намерят всичко, да прочетат всичко, да сравнят всичко, да компилират всичко и това е голям проблем. За кратко време да получаваш толкова информация, за кратко време да можеш да съпоставиш и пр., води до очакванията ти такъв да бъде животът ти и как всичко ще го получаваш, едва ли не, наготово, бързо и лесно, т.е. ние ставаме едно консуматорско общество, фастфуuд общество.Всичко е бързо, всичко е лесно, смилаш, плюеш, екскретираш, продължаваш. Как тогава да има устойчивост, как да има последователност, как да има готовност да преживееш неуспехи, неудачи, разочарования? И Вашият въпрос е част от това, което обяснявам в момента. Когато си свикнал всичко да е марково, всичко да е достъпно, тогава как ще минеш през другото? И аз го виждам и при хората, които сега обучавам – как сега, когато за всяко нещо има готово място, и то е за един човек, има готова стипендия, има всякакви фондове, сигурна заплата, има трето, пето.... И сe връщам време назад, когато някой го е правил - безплатно, платено дори, изчаквал е, не е знаел дали ще се получи, един път, втори, трети…Става така, че ние сме две планети. Едните хора са възпитани, обучени по друг начин, може би очукани от живота, може би озлобели от това, но със сигурност по-гъвкави, по-склонни да изчакват, по-склонни да отлагат нещата за бъдеще. И едно друго поколение, което е много по-склонно да живее тук и сега, без потребности да ползва миналото, без желание да се проектира в бъдещето. А всъщност това е поколението на зависимости, където всичко получаваш веднага, не можеш да изчакаш, не можеш да отложиш.

Ако дори връзката не те удовлетворява, веднага я сменяш с друга. Няма изграждане на взаимоотношения…

Да, ставаме две много различни поколения, макар че едното поколение е създало другото. И понякога връзките и интеракциите между двете поколения се нарушават.

А ние се опитваме, и като специалисти предполагам, да го е коригираме от нашата гледна точка. Много е трудно, наистина, да влезем в обувките на другото поколение... Последно бих искала да ви попитам нещо... Старите хора казват, че всички болести са от нерви. Вие съгласен ли сте? Аз пък си мисля, че всички болести са от любов, от липса на любов, прекомерна любов, недадена любов, агресивна любов, отложена, несподелена и т.н. Какво е Вашето разбиране?

Ние обичаме да опростяваме нещата, да казваме всичко е от нещо, като дълбоката идея на това е, че като се пазим от това нещо, то няма да се случи. Аз колкото повече, хайде да не кажа остарявам, но наближавам 60, помъдрявам, толкова повече бягам от обобщенията. В някакъв смисъл може би да, всичко е от нерви или невролозите ще кажат всичко е от нерви, психиатри ще кажат, че всичко е от психика, психолозите ще кажат, че всичко е от незадоволени потребности, от липса на любов, липса на внимание и т.н. Не бих ги обобщил така нещата. Бих казал, че в конкретните случаи, при конкретния човек, в конкретния момент от живота му, с конкретната предистория, която има, се случва нещо. И ние трябва да видим какво е то...