Седем аргумента защо не трябва да се връщаме в "езиковото гето"

Паолина Комсалова разговаря с преподавателя Борис Петров

Борис Петров е старши учител по английски език в Езикова гимназия „Пловдив“. Провокиран от намерението за "преосмисляне" на досегашната приоритетна роля на чуждоезиковото обучение и засилване на това по природни науки и математика, което се лансира от министъра на образованието, той изпрати до МОН писмо, в което аргументира защо това не трябва да се прави.

Писмото съдържа седем аргумента, за които разговаряме в предаването "Точно днес".

Сред тях са това, че часовете по чужд език "са една от много редките възможности да развиват своите „меки умения“ (soft skills) и компетентности на 21-ви век в училище. Критичното мислене, ефективната работа в екип, свободното общуване с аргументиране на лично мнение, дебатирането по актуални за света проблеми, междукултурната комуникация и презентационните умения са почти отсъстващи в българската образователна система, ако изключим чуждоезиковото обучение".

Справянето с дефицитите е друго основание, за позицията на преподавателя. 

"Звучи парадоксално, но ако български ученик желае да се докосне до творчеството на Нобелов лауреат, на носител на Пулицър, или да осмисли влиянията на модерната и постмодерната мисъл върху света, то това няма да се случи на български език. В българското училище монопол върху идеите все още продължава да държи 19. век".

Аргумент е, че за разлика от скандалите за избор на учебици по други предмети, по чужд език  учениците работят с помагала на реномирани световни издателства, "които  са не само като еталон за добро качество, съвременна тематика и изключителна приложимост, но твърде често и  източници на идеи и вдъхновение".

Борис Петров посочва, че "след като с дългогодишни усилия България успя да излезе от сянката на „езиково гето“, би било непоследователно тези умения да са отново единствено постижими за ученици в езикови училища или за онези, чиито социален статус позволява интензивното им извънучебно изучаване".

Той спори и с мита за „безвъзвратното изтичане на младежи с добро владеене на чужди езици в чужбина“. Базирайки се на своя опит, отбелязва, че от близо 10 години това твърдение не отразява действителността. 

Специално е вниманието и върху аргумента, свързан с изкуствения интелект. Борис Петров цитира експертни мнения, които показват, че въпреки привидното използване на механични езици от ИИ, реалните операции се основават на езикови модели при пълна доминация на английския език.  "Дали евентуалното омаловажаване на английския език като учебен предмет в подобен ключов момент изглежда логично?"

Богатата езикова култура, която ключва ползването на най-различни чужди езици, е една от най-последователните културни традиции в българската история, пише Петров и коментира, че "в моменти на популистки или лъжепатриотични влияния е силно препоръчително като български граждани да не забравяме, че нашите видни възрожденци като Раковски, Ботев и Вазов са не само полиглоти, но и силно повлияни от прогресивните световни идеи просветители именно благодарение на богатите си езикови умения.  Ключът към истинското родолюбие и грамотността се крие в любопитството, културния обмен и широкия мироглед".

Борис Петров представя като основание за своята позиция и статистика от ранглистата на PISA за Европа, къдато има силно присъствие от Централна и Източна Европа, като най-високо класирани за континента са: Естония (1-ва), Полша (6-та) и Чехия (7-ма). 

Първенецът Естония е държавата, в която над 90% от учениците в начален етап на средното образование изучават минимум два чужди езика, като в Полша и Чехия нивата са около 65%. За сравнение, изучаващите минимум два чужди езика техни връстници в България са 11%.

Интервюто е в прикачения звуков файл.


Още от Точно днес