На Твоя кръст се покланяме, Христе Боже!

"Нека размислим, братя, откъде е дошла тази изпитана сила на кръста и защо му отдаваме слава? Нека поразсъждаваме, за да може нашето поклонение на честния Кръст да бъде разумно и да оградим съзнателно устата на онези нечестивци, които искат да ни върнат във времената на езическото отвращение от Кръста и на неговото осмиване.
Знайте, православни, че Христовият кръст не получил славата си единствено на Голгота, нито бил осветен само от страданията на Богочовека, не! Той бил средоточие на целия Му земен живот, започващ и завършващ с кръст. Голготският кръст бил най-висшата точка на унижението, на което слезлият от небесата Господ се предал, за да ни издигне на небето. Следователно, макар и да търсим главно на Голгота обяснение за славата на Кръста, трябва също да я видим и в обстоятелствата, съпътстващи раждането на нашия Спасител, както и Неговата младост и зряла възраст. С една дума, целият живот на нашия Господ Иисус Христос трябва да се разглежда като кръст и животът на всеки от нас трябва да бъде безропотно носене на житейския ни кръст, според Господните думи: "ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва" (Мат. 16:24). Кръст за Бога било човешкото естество, което Той взел върху Себе Си, приемайки образа на раб; кръст за Него било раждането Му в пещерата и полагането Му в ясли; кръст за Него бил безизвестният Му живот до 30-годишна възраст; кръст били изкушенията и съблазните на дявола; кръст за Него били враждата и постоянното преследване от страна на Неговите врагове; както и въздържаният, трудолюбив живот и отказът от всичко до степен да няма къде глава да подслони. Всичко това било за Него тежък кръст. И накрая, кръст за Него в пълния смисъл на думата били душевните терзания в Гетсиманската градина и телесните мъчения - заплюване, плесници и побой в двора на Каиафа и Пилат, както и мъченията на Голготския кръст.
Кръстът Христов трябва винаги да бъде неразделен спътник на истинския вярващ, а сега, в средата на Великия пост, който ни подготвя за посрещането на възкресението на нашия Господ Иисус Христос, сме особено подтиквани да си спомним Кръста Христов и да му се поклоним. В дните на пост и покаяние Църквата призовава своите верни чеда да страдат заедно с Христос, да съразпънат плътта си с Него за страстите и похотите. Кръстът Христов е най-добрият наставник на въздържанието. Ако Сам Господ е страдал и претърпял кръст за нас, няма ли и ние да се опитваме да смирим плътта си, да победим греха и да поемем по пътя на добродетелта? Затова ти, който си постил досега и ти, който все още не си постил, спомняйки си Кръста Господен, довърши поста и пости поне през втората половина от него. Постническият живот прилича на скитане в една безводна, знойна и трудна пустиня. Но за тебе, който си християнин, има поприще сред тази пустиня - това е Кръстът Христов, едно добросенчесто дърво, под което можеш да починеш, да се успокоиш и да събереш сили."
Из проповед на св. свщмчк Философ Орнатски
В рубриката "Съвременна Библия" – трагедията в Кочани ме накара отново да си спомня колко важно е човек да знае, че има един път, който води в живота и един път, който води в смъртта. Тези думи не са мои! Те принадлежат на Христос. Според Него изборът ни не е толкова богат, колкото мислим. Но все пак го имаме! Някой трябва да каже на днешните деца и млади хора, че имат избор! Трябва да им го каже силно и ясно, така че да го чуят!
Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.