Нека отстраняваме фарисейското от нашите души със старание

"Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат". (Лук.18:14 )
Великият пост, към който времето и тази година ни отвеждат, се предшествува от три подготвителни седмици, които според характера на подготовката, светата Църква определя като: Неделя на Митаря и Фарисея, на Блудния син и Месопустна, или неделя за възпоменание на страшния съд Божи. В първата седмица ни се предлага да размишляваме върху притчата за Митаря и Фарисея. Тези размишления би трябвало да ни доведат до съзнанието за качеството на молитвата, като ни подтикват да отбягваме онова, което е фарисейско и противно на Бога и усвояваме смирението и покаянието на Митаря. В притчата Христос ни представя в живи образи двама богомолци - фарисей и митар. Фарисеят бил от видните хора, от водачите на юдейския народ. Наистина, той имал твърде високо мнение за себе си.
Затова св. Църква ни напомня и предупреждава да не се молим фарисейски. Такова едно моление няма никаква стойност пред Бога, Който познава добре човешката душа, знае нейните тайни и присъдата Му не е по лице, а по сърце. В същото време Църквата ни препоръчва смирението на митаря и неговата тиха и скромна молитва пред Бога, свидетелствуваща за съзнание за греховност, за искрено покаяние и упование на Божието милосърдие. Да помним заключителните думи на Иисуса в притчата: "понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат". /Лук. 18:14/ Знаейки, че първата подбуда към грехопадението е гордостта и че безотказно средство за спокойна съвест и напредък в добродетелност е смиреното съзнание за нашата греховност и готовността за покаяние, да се възползваме от съвета на св. Църква, предвид настъпващите великденски пости. Нека се постараем, като отстраняваме фарисейското от нашите души, да подражаваме в постническия подвиг на смирението и покаянието на евангелския митар, като честата ни молитвата бъде: "Боже, бъди милостив към нас, грешните! Амин."
В рубриката "Съвременна Библия" – двама световни писатели - две запомнящи се епитафии. Днес се навършват 144 години от смъртта на Ф. М. Достоевски по нов стил. На надгробната му плоча е изписан цитат от Йоановото евангелие (12:24): "Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод." Епитафията на Никос Казандзакис, обаче, звучи в друга тоналност: "Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо. Аз съм свободен." Сравнете двете епитафии и намерете разликата! Намерете къде е надеждата! Обяснете защо я намирате там!
Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.