Едва 13% от жертвите на тормоз на работното място съобщават за това
Най-уязвими са жените до 30-годишна възраст
От данните става ясно, че най-уязвими са жените до 30-годишна възраст, но едва 13% от жертвите на тормоз и насилие съобщават за това.
Причините, колкото и тривиално да звучи, са вкоренени от културните ни стереотипи, наследени от патриархалното общество - подчиненост към по-възрастния, към по-висшестоящия в йерархията и силния на деня, като всичко това се прехвърля в работния процес.
Често неуместните коментари, шеги и обиди, се приемат като нещо обичайно, част от ежедневието и не е учудващо, че дори понякога обектите на тези подмятания, не ги възприемат като тормоз и насилие на работното място. Но тези, които ги възприемат, се чувстват некомфортно, страхуват се да отидат на работа и дори обмислят напускане. Това води до икономически, социални и психологически последици.
Според Виолета Иванова, зам.-директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ, възможност за защита на работещите е ратифицирането на Конвенция 190 на Международната организация на труда и свързаните с това законодателни промени.
“В нашето трудово законодателство няма определение за понятието “тормоз” и “насилие”. Всичко това е залегнато в Закона за защита от дискриминацията и Закона за равнопоставеност на половете, но те не са конкретизирани за сферата на труда”, казва Виолета Иванова от КНСБ.
По думите ѝ, със сертифицирането на Конвенция 190 ще се даде възможност да се надгради нашето законодателство и съответно да има по-голям напредък по отношение на припознаването на всички признаци и съответно санкционирането при прилагането на признаците за сексуален тормоз на работното място.
“Всяко едно нежелано поведение от страна на потърпевшия е насилие и тормоз на работното място”, допълва тя.
“Като кажем “тормоз” и хората си представят нещо много голямо и много драстично, а всъщност проявленията могат да бъдат много по-фини и те най-често се изразяват в нарушаване на границите, които могат да бъдат нарушавани по различни начини.
Разбира се, става дума за нашите емоционални граници, т.е. начина на комуникация, начина, по който ни се възлагат задачи и се общува с нас. Могат да бъдат неуважителни, преминаващи всякакъв добър тон. Могат да ни се нарушават и времевите граници, т.е. да бъдем търсени и да бъде изисквано от нас резултати и присъствие по всяко време, включително и извънработно време, в почивни дни и отпуски.
Друг вид граници, които могат да се нарушават са финансовите, т.е. да не бъдем достатъчно адекватно възнаградени, да има очевидна несправедливост, да има обещания, които не са спазвани, въпреки че постигаме резултати”, допълва Лили Георгиева, консултант по кариерна промяна и личен брандинг.
Чуйте повече в разговорите с експертите в двата звукови файла.
Print
