“Парижката Света Богородица“ – гастролът на годината

Зрителка на следобедния спектакъл на 7-и февруари





Най-голямото събитие в областта на музикално-сценичните изкуства у нас през месец февруари е гастролът от 6-и до 11-и февруари в зала 1 на НДК на наследника на оригиналната продукция от 1998 г. на мюзикъла “Парижката Света Богородица“ от Рикардо Кочанте, при това с една от звездите в главните роли в нея – канадският артист Даниел Лавоа като абат Фроло.


Защо още от премиерата си на 16-и септември 1998 г. в Париж френският мюзикъл “Парижката Света Богородица“ пълни залите с публика? Защо още през първата година продукцията поставя рекорд за продажба на билети и така влиза в Книгата за рекорди на Гинес? Защо вече повече от 25 г. гастролира с огромен успех по цял свят? Защото е страхотно съчетание на резониращ в душата на всеки сюжет, великолепна запомняща се музика и изключително атрактивен спектакъл.

Френско-канадският поет и автор на текстове на поп песни Люк Пламондон създава либретото по едноименния роман на Виктор Юго, издаден през 1831 г. В предговора писателят припомня надписа, който е видял “в тъмен ъгъл на една от кулите на катедралата, гравиран с главни гръцки букви “АНАНКЕ“ /богинята на съдбата/. Виктор Юго избира да го преведе “фаталност“ и това го вдъхновява да напише романа. А в него, като в древногръцка драма, има всичко, което завладява и съзнанието, и несъзнаваното – събирателен образ на жената – доброто момиче и опасната омагьосваща изкусителка, събирателен образ на мъжа – поетът, героят, бащата и чудовището. Има любов и отхвърляне, власт и ранимост, благородство и подлост. Всеки в публиката ще се развълнува, ще се припознае в някого или нещо от героите.

Музиката, написана от италианско-френският певец и композитор Рикардо Кочанте, е най-доброто съчетание на традицията на френския шансон и италианската песен. Освен емблематичната “Belle“, обявена за най-добрата френска песен на ХХ век, още няколко са истински хитове, които с дни продължават да звучат в главата ти. Изпълнителите в продукцията, която гастролира още от 1999 г. по света в оригиналния вариант и от 2016 г. в негова възстановка, са изключително добри. Сред тях, както вече отбелязах, е Даниел Лавоа от оригиналния състав от 1998 г. и тези български зрители, които са го гледали или предстои да го гледат, са истински щастливци. В спектакъла, на който аз присъствах, беше другият изпълнител в ролята на абат Фроло – Лоран Морен, който също е много добър, но все пак разочарова с това, че не е Даниел Лавоа.

В ролята на младата изключително красива циганка, която танцува пред катедралата – Есмералда, беше албанската певица Елхайда Дани. Тя пее от 4-годишна, печели “Star Academy“ в Албания през 2009, а през 2013 става “Гласът на Италия“, като член на отбора на Рикардо Кочанте. Разбирате, че е подготвена по най-добрия начин за ролята на Есмералда, която изпълнява завладяващо! Италианският певец Джанмарко Шиарети също е незабравим в ролята на Гренгоар. Музикално-театралната му кариера започва на 18-годишна възраст в друг мюзикъл на Рикардо Кочанте – “Жулиета и Ромео“. След това играе главната роля в “Тарзан“ на Фил Колинс в Хамбург и Щутгарт, Че в “Евита“ на А. Л. Уебър в Лондон и Торино. Участва в “Уестсайдска история“ на Бърнстейн в Роял Албърт Хол паралелно с турнетата с “Парижката Света Богородица“ в ролята на капитана от Кралската гвардия Феб. Като Гренгоар беше много убедителен и много близо до легендарния изпълнител в оригиналния състав Бруно Пелетие, а с внушителната си физика мисля, че е и най-подходящият Феб. Много, много ми хареса и канадският певец Филип Трембле в ролята на Квазимодо – завладяващ глас и артистична игра.

Най-силно, незабравимо впечатление прави виртуозната хореография на знаменития швейцарски балетист, фигурист и хореограф Мартино Мюлер и великолепното й изпълнение от 16 балетисти и акробати. Ако не сте гледали записа от 1998 г. в youtube, вижте го и ще придобиете представа, но имайте предвид, че сега и на живо ансамбловите сцени са още по-зашеметяващи. Мисля, че всеки, който се интересува от съвременен танц, трябва да гледа “Парижката Света Богородица“! Ако някой е скептичен, само ще отбележа, че Мартино Мюлер прави хореографии за балета на Карлсруе, Лионската опера, Берлинската опера, Хърватския национален балет, Щутгартския балет, балетните трупи на театрите в Гьотеборг, Базел, Берн, Люцерн и Израелската опера. За “Парижката Света Богородица“ е удостоен с Канадската театрална награда за най-добра хореография за мюзикъл.

И още нещо допринесе за великолепното преживяване в зала 1 на НДК. На финалните поклони на сцената излезе самият композитор Рикардо Кочанте. След като представи и благодари на колегите си от постановъчния и артистичния екип, той каза: “В трудните, лоши времена, в които живеем, бих искал да отправя към вас дълбоко послание на надежда, приятелство и любов!“ Рикардо Кочанте сподели с българската публика, че приема своята творба “Парижката Света Богородица“ не като мюзикъл, а като опера и запя от сцената. След това и Джанмарко Шиарети запя отново емблематичната първа песен и това е моментът, в който на всички турнета запява цялата зала.

Звездата на Националния музикален театър “Стефан Македонски“ Илона Иванова написа в социалната мрежа facebook: “Прекрасен спектакъл! Много зрелищен и докосващ!“

В отговор на въпроса “Хареса ли Ви спектакълът“ зрителка възкликна: “Много, много, много! Беше прекрасно! Цял ден получавам изненади. Не знаех, че Рикардо Кочанте ще говори - просто беше уникално! После най-голямата изненада беше, че примата е албанка. Аз също съм албанка и си казвам: “Господ ме обича, защото най-добрата ми приятелка ми подари това изключително удоволствие!“

“Много зареждащо и приятно! Пренесохме се в света на Виктор Юго с този спектакъл. За мен номер 1 в изпълнението беше Квазимодо – и ролята, и изпълнението! Публиката беше много подкрепяща артистите, много въодушевени бяха всички. Много хубав спектакъл! Заслужава си човек да отдели време и средства да го посети“ сподели зрителката, която спечели билети в томболата на предаването “Каста дива“.

“Всички пеят прекрасно! Като сравнявам със записа на спектакъла от 1998 г., който знам наизуст, не мога да кажа, че има нещо, което не е така, както съм свикнала и ми е любимо да гледам и да слушам… Много съм доволна! Както казах на осемте приятелки, заедно с които бяхме на спектакъла, бих останала и за следващото представление. Дори, ако можех, бих гледала всички останали представления от това гостуване! Толкова е зареждащо, толкова е вълнуващо! Разбира се, на финала винаги се разплаквам… Такова изживяване! Колкото и да го гледам в youtube, на живо просто е съвсем различно“ каза пред микрофона на предаването “Каста дива“ зрителка, която е един от най-запалените фенове на мюзикъла “Парижката Света Богородица“.

В звуковите файлове чуйте целите изказвания на зрителките.


Още от Каста дива