Адресите на любовта – цигуларят Васко Абаджиев

В "Адресите на любовта" припомняме за един от най-големите цигулкови виртуози на ХХ век, който умира беден и самотен, непознал любов и женска ласка. Един от редките случаи, в които разказваме анти-любовна история.
Навремето наричали Васко Абаджиев гениален, но странен. Днес биха го описали с модерното определение „от аутистичния спектър“. Музикантът, който само с едно чуване можел да разучи и най-сложното произведение, в антрактите на концертите си играел с колички зад кулисите и бил готов да подпре цигулката на футболната врата, за да порита с момчетата. Може би затова майка му го бранела от възторжените почитателки, които мечтаели да го завъртят в обятията си. Тя съзнавала, че синът ѝ е абсолютно непригоден да се справи в живота и го предпазвала от любовта, защото не знаела как ще се отрази на свиренето му. Оскърбени, дамите от всички възрасти обвинявали майката-орлица, че е алчна и иска да си осигури охолен живот като използва гения на сина си.
Като дете-чудо някои го сравняват с Паганини, други с Моцарт, но и едните, и другите са прави. На 9 години Абаджиев завършва Музикалната академия в България, изпълнявайки сол-минорната соната на Бах и концерта за цигулка от Бетовен. С което става най-малкият студент в историята на българското висше образование, На 12 години – Брюкселската консерватория със златен медал. Предлагат му да стане белгийки поданик. „Няма начин, ние сме българи”, простичко отговаря Васко.
Ако се чудите кой е Васко Абаджиев и с какво е толкова значим, чуйте звуковия файл. Ще се изпълните с гордост и малко тъга.