Теди Кръчър прави всичко "За ваше собствено добро"

Валентина Вълчева

Малко са авторите, които успяват да създадат по-изкривени, неприятни и в същото време така възхитително забавни герои от американската писателка Саманта Даунинг. В романът ѝ „За ваше собствено добро“ такъв герой е Теди Кръчър – преподавател по литература и учител на годината в елитната академия „Белмонт“.


Академия „Белмонт“ винаги се е гордяла със своите възпитаници, които по правило след завършването си влизат в най-престижните университети по света, но никой в академията не е по-отдаден на тази нейна мисия от Теди Кръчър. Той е харизматичен по един малко зловещ начин, интелигентен, дори забавен на моменти антигерой, към когото читателят просто няма как да не усети и мъничко симпатия, а защо не и съчувствие. Теди знае какво е да тръгнеш от нищото и да се бориш със зъби и нокти за място сред онези, които по рождение, а не по заслуги, получават най-доброто. Никой не е осъзнал по-ясно от него, че, за да стане светът малко по-добро място за всички, има много повече от доброто образование, за което училището трябва да се погрижи.


ТОЙ трябва да се погрижи!


Теди е от учителите, които искрено вярват, че са наясно кое е най-добро за неговите ученици. Знае кой какво обича, кой колко се старае, кой колко арогантен може да бъде от поверените му богати наследници. В състояние е да предвиди всяко тяхно действие, дума, скрит мотив и е решен да ги направи добри хора с цената на всичко. Всичко е оправдано в името на бъдещето на тези разглезени галеници на съдбата, а единственото, което Теди иска в замяна, е досадните му колеги и обсебващите родители да стоят настрани. Никой не е отдаден на учениците повече от него. И никой не е по-опасен от него, защото освен учител на годината, както вероятно се досещате, Теди всъщност е и пълен психопат. Но какво да се прави – съвършенството иска жертви и понякога те са човешки.


Високите резултати не само в учебния процес, но и в изграждането на младежите като личности, струват скъпо, но Теди Кръчър е убеден, че цената е оправдана, дори и ако в нея влиза нечия смърт. Например тази на Ингрид Рос – майка на една от ученичките в „Белмонт“. Добре де, може би не го мисли така в началото, но когато Ингрид внезапно умира по време на едно от училищните събития, той не е особено съкрушен. Вярва, че станалото може само да бъде от полза и за училището, и за дъщерята на Ингрид – Кортни. Според него всички имат нужда от едно такова разтърсване, поне докато Кортни изненадващо не се озовава в ареста с обвинение, че е убила собствената си майка. Полицията е убедена, че е хванала виновника, но Теди Кръчър е наясно, че въобще не е така.


И не само той. „Белмонт“ е приютил много повече тайни и техните приносители, отколкото си е представял който и да било от обитателите му. Въпрос на време е цялата натрупвана мръсотия да започне да изплува.


Когато Кортни се оказва с обвинение, се налага Теди да се погрижи за ученичката си, защото очевидно никой друг не може или не иска. Кортни трябва да получи своя шанс и Теди е готов на всичко, за да ѝ го даде. Така е справедливо. И той го прави. А из коридорите на елитното училище започват да умират още хора.


„За ваше собствено добро“ не е типичното криминале. Престъпникът от самото начало е ясен. Всъщност ясни са всички престъпници. Остава неизвестно само кой от тях е успял да изпревари другите, как, кога и защо, а залогът е съдбата на Зак Уорд и Кортни Рос – двама от най-обещаващите ученици в академията. Двама от онези, които Теди Кръчър иска да научи на смирение преди да са се превърнали в арогантни самозабравили се богаташи като родителите си. А Зак и Кортни просто искат поне за малко да бъдат оставени на мира от взискателните си родители и полуделите от амбиция учители.


Саманта Даунинг няма сериозно намерение да се занимава с писане, докато неин приятел не изпраща ръкописа ѝ на психологическия трилър „Моята прекрасна съпруга“ на един редактор. Романът е отпечатан и почти веднага става един от хитовете на Sunday Times, а Саманта влиза в списъка от автори на бестселъри на USA Today. Днес той вече е преведен на над тридесет езика и е подписан договор за филмовата му адаптация.


„За ваше собствено добро“ е третия ѝ роман и за него тя твърди, че е базиран на нейния собствен опит от училище. Натискът да се приспособиш към обществото в училището, натискът да учиш до умопомрачение, за да имаш възможно най-блестящото бъдеще, очакванията, отговорността, усещането, че други хора вземат решения за твоя живот… Да, гимназията може да бъде доста грубо бойно поле. Но въпреки това може би не е зле да сте поне мъничко благодарни, че нямате учител като Теди Кръчър.


Още от Цветовете на деня