Радиото като сцена, приятелство, песен
публикувано на 25.01.25 в 14:35 | обновено на 25.01.25 в 16:05
Фрагмент от ''БНР на 90''
Ние от Радио Видин, независимо от младежката си възраст, почти 16 години, винаги помним това и се стараем да бъдем широко скроени, с тънко чувство за хумор и големи сърца, каквито са всички хора от Северозапада, и в същото време да не спираме да държим първенството по слушани минути - средно по 180 на ден. Това, разбира се, дължим на нашите верни слушатели, и е категоричен показател за доверието, което съществува между нас.
"Задължително слушам новините, предаванията в събота...
Дори на компютъра си го пускам и си слушам онлайн цял ден...
Винаги, ама всеки път, когато съм на работа, онова чурулика и разбирам всичко, което се случва в града, в областта. Даже ходите извън областта. Браво, браво на вас!
През деня сме на работа или в колата. Искаме нещо да ни разведри, нещо да ни разсее, нещо положително да ни донесе някоя емоция, приятна...
В момента, в който си отключа врата, посягам към кабела да си включа радиото. Обичам да слушам вицове, шеги, закачки, някоя рецепта, някаква хубава случка, да поощрят някое дете, да покажат за някоя книга резюме. Ето това искам - да чуя хубави неща, да храня душата..."
Надя Захариева от град Дунавци е дългогодишен учител и също така дългогодишен радио слушател. Казва, че Радио Видин е като открита театрална сцена. Среща на нея си дават талантливи репортери, водещи, звукорежисьори и любознателни слушатели.
"Всеки може да се изяви, всеки може да каже нещо - мнение, стихове, анекдоти. Всичко, което човек смята за необходимо и стойностно, го споделя с Радио Видин. Всички репортери, водещи, звукорежисьори с активното участие на гости, на събеседници, слушатели и почитатели са на тази единствена по рода си Радио Видин сцена. Няма друга в България, която толкова много да ни сплотява, да ни обединява. Тя ни завладява и пленява, не само нашия Северозапад, но и цяла България."
На вълните на Радио Видин Надя Захариева открива и уютен пристан за бягство от забързаното ежедневие.
"Радио Видин, аз много път съм го казвала, е спасител и здравите стават още по-здрави, болните почват да играят, да пеят, да танцуват, така че това е една истинска терапия. Ние сме в едно чудесно настроение, въпреки трудните моменти, които и държавата, и всеки изпитва в семейството, така че ние ги преодоляваме благодарение на Радио Видин, което е един мощен заряд, една голяма сила, едно вдъхновени. Без обич и без желание нищо не става. А радиото точно това дава - дава любов, дава вдъхновение, сприятелява ни."
Има един човек, за когото радиото е любов, а Българското национално радио - живот. За първи път Тотка Нинова прекрачва прага на Старата къща през 1987 година, а скоро след това във Видин няма човек, който да не познава гласа ѝ и да не е слушал кореспонденциите ѝ.
"На 1 април 1987 година не на шега и след конкурс бях назначена в БНР. Тогава Старата къща, както наричат Радиото, вече беше навършила 52 години. Така че тогава за първи път бях на тържество по повод 53-ия рожден ден на Радиото."
Предизвикателствата, пред които професията изправяла кореспондентите в онези години, често били свързани с техниката и транспорта.
"Когато започнах работа, информацията от региона се предаваше по телекс, а пътуването до мястото на събитието или до инцидента понякога се превръщаше в полудневна екскурзия най-често с автобус или личен превоз. Да не пропусна - на ръце с един тежък ролков мангетофон и затова много се радвахме по-късно на всяка нова придобивка в оборудването."
Хората се отнасяли с уважение и доверие към Радиото и неговия кореспондент във Видин. Имало активност и обратна връзка от тяхна страна. Често проявявали инициатива - предлагали теми, организирали събития и канели Радиото да ги отрази.
Въпреки че през последните години най-дългогодишният кореспондент на БНР във Видин е в заслужена почивка, хората не са я забравили и често я спират с думите: "Здравей, "Преди всички"!", или "Здравей! От Видин - Тотка Нинова".
"След дълги години работа като кореспондент на БНР, на 1 март 2009 година Тотка Нинова представя първата новинарска емисия по Радио Видин.
"РРС Видин стана факт благодарение на тогавашния генерален директор Валерий Тодоров и съдействието на областния управител Кръстьо Спасов. Екип от специалисти от БНР реконструираха, оборудваха, обзаведоха етажа, строен 20-години по-рано за РРС, и на 1 март 2009-а имах честа, привилегията и удоволствието да водя първата сутрешна новинарска емисия по Радио Видин за трите области в Северозапада - Видин, Враца и Монтана."
Накрая можем да кажем, че радио Видин е и песен. Песен, вдъхновена от мечтите, ентусиазма, любовта и всеотдайността на хората, които го случват.
Още от БНР уеб