20 години грижа и подкрепа: Историята на Движението на българските майки

| обновено на 08.01.25 в 12:57
Разговор на Люба Константинова с Росица Петрова в ''Нашият ден''

В началото на новата година Росица Петрова от Движението на българските майки споделя в ефира на „Нашият ден“ размисли за бъдещето, което ни е необходимо, и за уроците, извлечени през последните две десетилетия. Движението, създадено преди 20 години, продължава да е пример за обединение, грижа и отдаденост.

"Искам да благодаря на всички доброволци, които бяха до нас през тези 20 години", сподели Росица Петрова. "Ако не бяха те, шепата майки, която през 2004 г. се обедини около идеята за подкрепа на децата в институции, нямаше да отбелязва 20-годишнина." Тогава, в началото, част от тях са били бременни, други – току-що родили. Те се свързали първоначално във форумите на "Дир.бг", а по-късно в "БГ Мама", и от там започнали да изграждат мрежа от доброволци.

Целта им била да носят радост и подкрепа на децата в институциите. "Обединихме се около това да помагаме, да присъстваме и да показваме, че не са сами," разказва тя.

Говорейки за процеса на деинституционализация, Росица Петрова отбелязва, че промяната, започнала през 2010 г., е била дългоочаквана и необходима, но и изпълнена с предизвикателства. "Процесът стартира с цел закриване на големите институции за деца с увреждания, разположени в периферията на България, и преместването на децата в нови сгради. Но сградата сама по себе си не предоставя грижа."

Тя описва как децата били преместени от едно място на друго, но без необходимата подготовка и осигуряване на специализиран персонал. "Центровете за настаняване от семеен тип трябваше да осигуряват грижа, близка до семейната, но това не се случи заради липсата на рехабилитатори, кинезитерапевти и други специалисти."

Движението на българските майки осъзнало, че системата често не откликва на проблемите и нуждите на децата. "Нашата кауза стана да осигуряваме помощ там, където държавата не успява", обяснява Петрова. С помощта на дарители те осигуряват специалисти за центровете, като рехабилитатори и терапевти, които да помагат на децата.

"Системата вероятно има своите фокуси и причини, но нашият приоритет винаги са били децата – да получат внимание, грижа и подкрепа", категорична е тя.

Росица Петрова отправя послание за надежда: "Вярвам, че можем да продължим да правим добро, да променяме света около нас, макар и с малки стъпки. Силата е в общността, в доброволците и в хората, които не се страхуват да се изправят срещу трудностите."

Слушайте! 


Още от Нашият ден