Православната църква чества свети пророк Малахия и свети мъченик Гордий.

Св. пророк Малахия е един от тъй наречените "12 малки пророци", юдейското предание го нарича "печат на пророците". Той пророчествал в Юдея между годините 416 и 400 преди Христа, след завръщането на евреите от Вавилонския плен и в последните години от управлението на Неемия – придворен на персийския цар Артаксеркс I, който към 445 година пр. Хр. го назначава за управител на Юдея.

Книгата на пророка, състояща се само от 4 глави, изобличава упадъка на нравите сред целия израилски народ по онова време, когато още не бил утвърден новият ред на Неемия и богослуженията в Йерусалимския храм. Книгата на Малахия съдържа и пророчество за изпращането на Господния Предтеча със задача да подготви пътя за идването на Месия – Христос, Когото пророкът нарича "Слънце на правдата".

Книгата на пророк Малахия е своеобразно приключване на старозаветните пророчества ("печат на пророците") и начало на тяхното изпълнение.

Свети мъченик Гордий приел мъченическа смърт при Източния римски император Ликиний, който макар да приел Миланския едикт за веротърпимост, вътрешно си останал езичник. Линикий повел гонение срещу християните, жертва на което станал и младият войн Гордий.

Заедно с мнозина Гордий избягал в пустинята, докато премине жестокото гонение, но скоро сметнал, че е малодушно да се крие, докато неговите братя и сестри страдат и умират за Христовата вяра. И решил да сподели участта им.

Прибрал се в родния си град Кесария Кападокийска, публично прославил истинския Бог, стражите го заловили и го завели при управителя, но нито жестоките мъчения, нито щедрите обещания и увещанията на близките му успели да накарат Гордий да се отрече от Христос.

Той бил осъден на смърт и посечен в 314 година. Запазено е похвално слово за мъченика от именития му съгражданин св. Василий Велики.