Филхармонията и нейните Летописи

Летопис за Софийската филхармония

Софийска филхармония е не само културна институция, а фактор за превръщането на София в истинска европейска столица. Летописец ѝ е Андрей Андреев, бил е директор на Пловдивската филхармония, Оперно-филхармоничното дружество и Средното музикално училище в Пловдив, преподавател в Музикалната академия в в София, Академията за музикално и танцово изкуство, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Средното музикално училище в Пловдив. Сега се занимава с музикален мениджмънт и живее в Германия:

"В последния момент разбрах, че летописът ще е толкова голям - цели три тома. Началото е в 1893 с Гвардейския оркестър. В 1935 вече е Гвардейски симфоничен, в 1938 - Царски военен симфоничен оркестър. Имаме и академичен, откъдето идват студенти в Царския. Там си изкарват военната служба и свирят още няколко години, нищо, че заплатата там е по-ниска от тази в Операта.

Това е летопис на концертите в София до 1946. След 15 милиона прегледани страници ги открих. Над 2300 концерта, за тях има огромно количество статии. Не правя коментар. Пълно е с документи, имена, състави. Филхармонията към Операта работи до 1947. Около година по-късно става Софийска държавна филхармония.

Идеята за летописа и генеалогията бе на Найден Тодоров. След 1944 всичко "царско" и "военно" е било отстранено. Архивът на Царския оркестър е много беден, същото е с архива на Саша Попов. Но съм изваждал имената и като бащини, и като фамилни, три години ровене. Програмите в началото са били смесени, симфоничните идват чак към 1905-6. (Имената на диригентите и подробности за репертоара - в звуковия файл.)

Сериозни програми са се изнасяли в Казиното, в Двореца, в Славянска беседа, в бирария Прошек, във Военния клуб. Периодът 1914-8 има най-голям брой филхармонии. Тогава има и акционерно дружество "Софийска филхармония". В най-тежките години на войната се правят страхотни концерти!

Формира се интересен термин - "Оркестър Опера и Гвардия" по време на решението на Стамболийски да се направи оперен оркестър на базата на Гвардейския. Първата официална цивилна формация е оперния. Саша Попов им е концертмайстор.

В 1944-5 комунистите ликвидират импресарския институт, гилдията. Бил е поканен Гевандхаус, но Народният театър вдига в последния момент цената на наема и няма концерт. Директорите стават разменни монети за политическо спокойствие, с изключение на Петко Стайнов. И това е и преди, и след 9 септември 1944.

Нямам претенции, че съм направил 100% пълен труд, могат да се напишат много дисертации. Замисляме с Маестро Найден Тодоров електронен вариант, който да може да бъде допълван с нови открития и документи. Като завърших това съм още по-уважително настроен!

Композиторите са много кротички - чакат някой да им изпълни нещата. Формирането на качествена музикална култура е бил по-бавен. Какво става след идването на грамофона? Има декрет за чужденците, които да могат да свирят в оркестъра! Има и проблемни статии - защо в България трябва Филхармония? Всичко написано е с библиография под черта. Понякога има по 10 източника. Много малко е онлайн, всичко прегледано от мен са оригинални източници."

Още от Радиокафе