Олимпийските игри, героите и върховете - обзор на българския спорт през 2024-та
Коментарите и емоциите на личностите, посочени в обзора, можете за чуете в звуковия файл
Преглед на основните събития в българския спорт през отминаващата година на бързи обороти, изчен в обзорното предаване "Звездите в спорта".
Най-важното събитие през 2024 година бяха летните олимпийски игри. За трети път те бяха проведени в Париж, който припомни историческата си слава като град на творци и мечтатели. Те започнаха с най-зрелищната церемония по откриването след китайската през 2008 година. Но докато в Пекин ефектът беше в масовките и мащаба, сега режисьорът Тома Жоли впечатли с артистичност и въображение. Париж хем покани света на гости, хем нетипично за Франция са отвори за света с участието в церемонията на чужденци - канадката Селин Дион, американката Лейди Гага и испанеца Рафаел Надал. Два коренно различни свята се срещнаха край Пешеходния мост на Сена, когато под него минаваше делегацията на Северна Корея, а отгоре вървеше дефилето с участието на сексуално различните изпълнители. Казват, че с церемониите по откриването градът-домакин представя себе си. Париж спази тази традиция, като напомни, че винаги е бил провокиращ и предизвикателен.
България отбеляза придвижване нагоре в своето представяне с един медал повече от Токио. Златните отново бяха три. Четирима от общо 7-те ни медалисти бяха натурализирани - украинецът Семен Новиков, дагестанецът Магомед Рамазанов, кубинецът Хавиер Ибанес и иранката Кимия Ализаде.
И още един любопитен факт - на игрите спечелихме медали почти изцяло в спортове, които се развиват в източния свят и са типични за него - борбата, бокса, таекуондото, щангите. В спортовете, в които западният свят се бори за титлите, медалите за нас остават трудно постижими.
Знаково събитие беше посрещането на двамата ни шампиони в борбата - единият украинец, другият представител на Руската федерация, заедно и равнопоставено. Така макар и не нарочно, припомнихме смисъла на олимпийската идея за помиряване и сближаване - в период, в който техните две матерни страни воюват помежду си.
Няма съмнение, че Карлос Насар е научил химна наизуст. Както не се съмняваме какво предстои, когато той е зад щангата. „Нещата се подредиха по най-добрия начин“, заяви той след спечелването на олимпийската титла. Благодарение на него за пръв път от години си спомнихме за епохата на великия Иван Абаджиев, когато имаше усещането, че медалите в този спорт ни принадлежат. На олимпийските игри Карлос отвя конкуренцията с 3 световни рекорда, а на шампионата на планетата в Бахрейн добави още една титла с още два световни рекорда. В рамките на календарната година той постигна рядко срещан „голям шлем“, след като преди това беше завоювал и европейската титла. Постигнатите успехи той записа с неизтекъл съдебен изпитателен срок, което говори за рядката дори за спортистите способност да се изправиш след като си паднал. Според стари очевидци, не сме имали такава доминация в категория от времето на покойния Наим Сюлейманов. Празникът в Париж се пренесе и на летище София при негово пристигане.
От Карлос Насар продължаваме да очакваме да ни покаже на живо златния олимпийски медал, който не пристигна в България на врата му. А също чакаме бъдещи успехи в новата му по-висока категория. Различни са очакванията към Божидар Андреев, който допълни европейската титла с олимпийски бронзов медал. След завръщането си от Париж той се ожени, а след това реши че не иска да чака до края на годината за олимпийската премия и си я иска веднага. Неговото оплакване оттекна чак в кабинета на премиера на страната Димитър Главчев, който взе отношение. Впоследствие Божидар заяви, а по-късно потвърди, че заради финансовите проблеми във федерацията спира състезателната си кариера.
Борбата записа олимпийски антирекорд със само 6 квоти, но цялостно отчете успешна година с общо 21 медали - двата златни от олимпийските игри, а останалите са от европейски и световни първенства във всички възрастови групи. В Париж борбата напомни, че е спорт номер едно в историята на България, а това завръщане го очаквахме от дълго време. Специално златото в класическата борба - от 20 години. Спечели го Семен Новиков.
Златен медал ни донесе и друг от натурализираните ни състезатели - Магомед Рамазанов. На финала той победи фаворита в категорията, който беше с контузия.
С Рамазанов, имаше инцидент на границата с Молдова - като човек, родом от Руската федерация той не беше допуснат да влезе в страната. У нас забраната беше определена като скандал, въпреки че в Молдова, където преди това президентските избори бяха спечелени от проевропейски кандидат, действат конкретни правила и ги спазват. У нас беше проведен познатият разговор как спортът не трябва да е политика. Въпреки че иначе цялата ни спортна общественост непрекъснато ни внушава как за да имаме силен спорт, той трябва да е държавна политика.
В края на кариерата Боряна Калейн доживя своя връх в художествената ни гимнастика. Този спорт и в по-добри времена, и в не толкова добри продължава да съхранява мястото на страната ни на световната карта. Годината беше от добрите, въпреки необяснимите грешки на Стилияна Николова на олимпийските игри, както и на завишените очаквания към новия ни ансамбъл заради златото на предишния му състав в Токио. Защото на европейското първенство отново медалите бяха наши - и на Стилияна, и на ансамбъла. Заради разочарованието в Париж обаче някои от грациите в ансамбъла поискаха да се откажат. Самата Боряна Калейн в Париж достигна своя максимум - както сама призна „никога не съм имала такова стабилно представяне и надскочих себе си“. Този максимум можеше и евентуално да е златен, но титлата сякаш беше предопределена за Даря Варфоломеев.
Боряна на практика реши да сложи край на състезателната си кариера още след игрите, но го запази за преди Коледа, вероятно защото до края на годината имаше договор, по който получаваше заплата.
Успешна година отчита и боксът, в който Хавиер Ибанес спечели олимпийски бронзов медал. Той се допълва от двете европейски титли на Рами Киуан и Светлана Каменова. Светлана беше тръгнала и към медал в Париж, но пътят и беше пресечен от тайванката Ю Тин Лин, една от двете боксьорки със спорна полова идентичност. Тяхното присъствие предизвика скандал, но те получиха специално право от Международния олимпийски комитет да продължат участие, включително до златните си медали.
При професионалистите Кубрат Пулев спечели регулярната титла в тежка категория на Световната боксова асоциация, като победи сириеца с германски паспорт Махмуд Чар с единодушно съдийско решение. Това е вторият му пояс след успеха срещу американеца Травис Уокър през 2011-та във също второстепенната версия IBF International. Кобрата се добра до трофей в напреднала възраст и далеч от върховата си форма, в която и въпреки която загуби другите много по-важни битки за титли - с Володимир Кличко и Антъни Джошуа.
2024-та година донесе първия олимпийски медал за България в таекуондото. Кимия Ализаде успя да спечели бронз, след като премина през репешажи и с два двубоя в рамките на около час. Иранката, която е бежанец, беше натурализирана с личното съдействие на президента на федерацията Слави Бинев. Тя дойде със статута на бивша световна вицешампионка и бронзова медалистка от Рио де Жанейро, и замина за Париж с надежди за титла.
България записа постижения и извън олимпийските игри. Григор Димитров удължи възхода, който демонстрира още в края на миналата година. След като през 2023-та се придвижи от 28-мо до 14-то място в световната ранглиста, през тази година той се върна в челната десятка. В този спорт критерий за постигнатото са И парите - тук Гришо е 11-ти в света с малко над 3,7 млн. долара. На корта той спечели турнира в Бризбън, като на финала победи водача в схемата Холгер Руне. В други три турнира достигна до финала, като показва слабост в турнирите, в които се играе в по-тежката схема 3 от 5 сета. Причината за това е лесно разгадаема - сред първите 40 имена в световния ранкинг единствено Новак Джокович е по-възрастен от него.
В България събитието на годината беше мачът на Гришо и Ноле. Беше обявено, че приходите от него са за благотворителност, а правилата на тениса претърпяха корекции в името на импровизациите и шоуто. В него майсторът се оказа Ноле, както пълната Арена София се увери, а Григор беше в поддържаща роля. Иначе нашият тенисист спечели срещата с 6:4, 2:6 и в супертайбрека 10:6. Единствената неуспешна импровизация на Джокович беше последната - в опита му да внесе музикален елемент с любимото му парче Луда по тебе. А за Григор следващият сезон започна тази сутрин с победа в първия кръг на турнира в Бризбън.
След Таня Богомилова плуването дочака европейска титла и при мъжете. Спечели я Любомир Епитропов на първенството в Белград, в което мнозина от асовете на континента отсъстваха заради предстоящите олимпийски игри и защото вече бяха спечелили квоти. Любо финишира във финала на 200 метра бруст с 2 минути 9 секунди и 45 стотни, с което подобри собствения си национален рекорд. Плуването му беше подвиг защото той беше шести след първата половина на дистанцията, но със силни финални метри успя да навакса. Титлата беше поделена с шведа Ерик Першон, завършил със същото време. На игрите Епитропов остана на 4 стотни от участие във финала на същата дисциплина.
В Париж представянето на плувците ни като цяло беше скромно и под очакванията на федерацията за три финала. За сметка на това други двама българи записаха имената си в историята на плувните маратони. Цанко Цанков, покорителят на океани и реки, продължи да колекционира протоците от елитната верига Седемте океана с още два - протока Кук между двата острова на Нова Зеландия, и Молокай на Хавайските острови. Отделно Цанко осъществи маратонско плуване и по река Дунав от Видин до Козлодуй, като му се наложи да го направи с поправителен втори път, след като първия път не получи необходимото признание. Цанко директно обвини, че българи са излъгали пред Асоциацията по плуване в открити води, че е манипулирал данните от джипиеса, като целта е била да не получи сертификат.
След второто плуване в рамките на две седмици, което само по себе се също е изключително постижение, Цанко получи сертификат от Асоциацията на световните рекорди.
Междувременно Петър Стойчев осъществи скоростна серия от плувания в маратоните от Седемте океана.
Александър Везенков се раздели с тима на Сакраменто и Националната баскетболна асоциация след сезон, в който не получи достатъчно подкрепа от своите съотборници, беше изолиран от тях и не успя да покаже на американските фенове тавана на своите възможности. През лятото нашият национал се завърна в гръцкия Олимпиакос, където беше посрещнат като звезда, която се завръща у дома си. Везенков отново играе редовно, а до момента Олимпиакос е в челото на Евролигата - елитната клубна надпревара на Стария континент. Във вътрешното първенство е на точка след лидера Панатинайкос. В личен план в Евролигата преди 3 дни Везенков мина границата от 2500 точки, а също така продължава да печели наградата за Най-полезен играч в отделните кръгове на турнира.
Волейболът ни, който сякаш е застинал в своето развитие, преживя две приятни явления. Върхът за годината е първата европейска титла за България при девойките до 18 години. Във финала нашите момичета победиха с 3:0 гейма белгийките. Безспорно основната заслуга за успеха беше на селекционера Антонина Зетова, която има още по-високи очаквания за своята генерация.
Второто приятно явление във волейбола е представянето на мъжкия тим на Левски. Той поддържа пълен актив в първенството, вече спечели Суперкупата на страната и записа победа в досегашните 4 срещи в Шампионската лига.
Като казахме, че изоставаме в спортовете, популярни на Запад, едно, макар и частично изключение, е фехтовката. Спорт, в който с десетилетия нямахме успехи, в момента се крепи на плещите на един спортист - Йоана Илиева. Тя изживява пик в своята състезателна кариера, в която през 2023-та спечели бронзов медал на световно първенство, а през тази пролет извоюва олимпийска квота с победа на решаващ турнир в Люксембург. Това очевидно беше повишило нейните очаквания, защото представянето и на игрите - победа и загуба - се оказа далеч под нейните очаквания:
Знаково събитие не само за фехтовката, а като цяло за българския спорт беше изборното общо събрание в края на годината - заради въведената мандатност за президентския пост. Ограничение, което трудно можем да очакваме от колегите на досегашния шеф Величка Христева, доколкото спортните ни федерации са оставени да бъдат самостоятелни в своето управление и външен елемент трудно би пробил. Това се видя и на изборите във фехтовката, където за президент се кандидатира живата легенда на този спорт Васил Етрополски. Той беше подкрепен от недоволните клубове и представи програма и визия за управление, но беше победен.
Изборите бяха спечелени от дотогавашния член на ръководството Йордан Гълъбов. Разказваме тази случка, защото е показателна за това, че и в бъдеще действащите президенти на федерации и представителите на статуквото ще продължат да имат естествено предимство, защото като такива имат допълнителни лостове за влияние. Както впрочем се случи и във футбола, за което ще стане дума след малко.
България имаше своя голям герой и на параолимпийските игри в Париж през септември. Ружди Ружди спечели второ злато след Рио де Жанейро в тласкането на гюле, с огромна дистанция пред своите съперници. Това беше трети параолимпийски медал за Ружди заедно със среброто в Токио.
Трябва да променим цялата среда във футбола. Аз ще съм най-големия коректив за себе си и вие ще ми кажете кога нещата не вървят добре“ - това обеща новият президент на футболния съюз Георги Иванов, който замени Борислав Михайлов след близо 18 години на поста. Изборите бяха спечелени с прецизните 50 процента и един глас. Развълнуваният Боби изчете прощална реч от лист. Георги Иванов също чете встъпителна реч, написана на лист.
Смята на поста засега е единствената реална промяна във футбола. Различните имена в ръководството, както и козметиките в Съдийската комисия не спряха нито скандалните решения, нито слабостите на нашия футбол. А какви са истинските промени, които се очакват? Това е най-общо подобряване на качеството на футбола. А по-конкретно както решения - въвеждане на квоти за български играчи в мачовете на нашите отбори в Първа лига, както самият Георги Иванов спомена веднъж и повече не повтори. А също промяна в регламента за телевизионните права с акцент на тяхното увеличение като обща сума.
В условия на бюджет на червено и призната нужда от кредити футболният съюз отпразнува 100-годишнина, в която най-забележителното беше присъствието на президентите на ФИФА и УЕФА. На този фон други от поканените представители на нашата родна футболна общност непростимо си бяха забравили вечерните облекла в къщи.
Неофициалната част продължи с парти, от което научихме, че когато полуголи момичета си свалят сутиените и извършват движения по пода с вдигнати крака, това е балет. Възможно е! Както контрира един от форумците: Е вие струнен квартет ли очаквахте от БФС“. Други зевзеци препоръчаха на президента, щом няма нищо срамно, да включи малко „балет“ и по време на футболните мачове. Щяло да стане по-интересно. Във всеки случай покойният Иван Славков-Батето щеше да уточни, че в това съчетание няма естетически конфликт, защото и футболът е изкуство.
Празничният юбилей мина в отсъствието на две от легендите на националния ни отбор - голмайсторът за всички времена Димитър Бербатов и човекът с най-много мачове Стилиян Петров. Поканени или отказали без значение, защото се оказа, че тяхната липса не е проблем - както ни беше известено за сведение, не можело всички да бъдат поканени.
„Националният ни отбор по футбол показа позитивно лице“, обяви Георги Иванов. Оптимизмът му вероятно се дължи на факта, че неговата констатация е част от предновогодишно обръщение. Защото иначе нашите лъвове приключват годината на 82-ро място в ранглистата на ФИФА, като сме изпреварени от съставите на Оман, Бахрейн и Гвинея, които никога не са помирисвали световно първенство, за разлика от нас. А още по-далеч пред нас и засега недостижими са други подобни нации, като Кабо Верде, Буркина Фасо, Йордания и други. Утешително е, че изпреварваме Салвадор, Габон, Ангола и други. Добра новина е също, че успяхме да победим Танзания и малко не ни достигна, за да спечелим и срещу Беларус, който след началото на войната в Украйна се скита по неутрални терени и играе на олимпийския принцип.
Един от проблемите, който пречи на футболните ни национали се оказаха съмненията, които изпитваме към техните способности. Това заяви селекционерът Илиан Илиев, като допълни, че за да има успехи, цитирам „трябва да сме спокойни“. Ние, разбира се, от доста време сме спокойни, доколкото вече трудно изпитваме емоции на техните мачове.
Техническият директор на футболния съюз Кирил Котев заяви, че Илиан Илиев и неговият щаб заслужават добра оценка, тъй като те „са изградили добър колектив“. Георги Иванов допълва с култовата реплика „Трудно губим мачовете“. Тези учтиви оценки са заради трите победи в рамките на годината и единствената загуба с 0:5. Но тези позитивни отзиви трябва да бъдат затвърдени с игра догодина. Тогава на добрия колектив му предстоят световните квалификации. Припомняме, че при встъпването на президентския пост Георги Иванов пожела - или обеща, зависи от гледната точка - да се класираме на мондиала в Америка.
През пролетта, в края на предишния шампионат, в Разград отново пяха „We are the champions” по случай 13-ата поредна титла. По средата на новия сезон Лудогорец е лидер с 13 точки разлика, които по българските стандарти са нестопяем актив. В класическия за родното първенство скандален случай от 2006 година, за който се смята, че е организиран по сценарий, ЦСКА прахоса актив от 7 точки - или половината. Така че промяна във върха на класирането засега изглежда като коледно чудо. За капак през пролетта Лудогорец отново ще спори за титлата в отсъствието на реален конкурент. Игор Йовичевич предупреди, че и дори и пред неговия отбор има проблеми, които трябва да бъдат избегнати.
При грандовете Левски и ЦСКА София копнежите за титлата бяха заменени от надеждите за нови стадиони. Въпреки приличното представяне през есента, на Герена нямат високи очаквания към отбора, още повече след неочакваното уволнение на треньора Станислав Генчев. Не за пръв път в Левски уволняват наставник след победа. Същото, което се случи на Емил Велев, с когото сините спечелиха последната си титла. Самият Генчев беше недоволен, но не беше изненадан.
Левски обяви, че са се появили 16 имена на кандидати за поста. Все още чакаме да чуем кой ще спечели джуркането. А междувременно вниманието на синята общност е насочено към връщането на стадиона на клуба. Процес, който подсили напрежението между обявения за мажоритарен собственик Наско Сираков и фракцията Левски за левскарите.
Ако в българския футбол някой може да се определи като късметлия и щастлив човек, това е Александър Томаш. При рекорден брой уволнени треньори, включително Лудогорец и Левски, той оцелява. Въпреки че ЦСКА София се представя по-зле от вечния си съперник, въпреки загубата в директния сблъсък с него, и въпреки че Томаш не подобри играта на тима в сравнение със своя предшественик Томислав Стипич. Въпросът е защо оцелява? Може би мислите на собствениците са заети със строежа на новия стадион - там поне нещата вървят с шампионска темпо. В нещо като бизнес монолог, в който футболните теми остават на заден план, новият изпълнителен директор на ЦСКА София Радослав Златков подробно обясни какво предстои. Очевидно „бизнес ентитито“ ще има нов дом по план. По думите на Златков той щял да бъде построен докрай през първата половина на 2026 година.
В заключение можем да кажем, че спрямо състоянието, в което е нашият спорт и спрямо очакванята, които имахме, годината беше успешна. По този повод настроенията на спортната общност бяха обобщени от председателя на Българския олимпийски комитет с пожелание към ресорното министерство за по-висок бюджет през 2025 година.