Почитаме Свети Стефан
На третия ден на Рождество Христово, 27 декември, Православната ни църква почита паметта на свети Стефан.
Името му означава "венец" , "корона" и произлиза от гръцки "στέφανος" (stéphanos). То символизира победа и чест, присъщи за Христовия следовник, увенчан с венеца на мъченичество. Ликът му се изобразява на лявата врата на иконостаса.
Свети Стефан е първият християнски мъченик и първи служител (архидякон) в устройващата се Йерусалимска община - църква. В нея влизали хора от всички среди, като богатите предоставяли имотите си за подпомагане на общината, а Св. Стефан посочвал дейност и призвание на отделните й членове. Може да се каже, че това е била първата реална християнска община, която била толкова убедително и справедливо изградена, че юдеите завидели, оклеветили Св. Стефан и го пребили с камъни. Преданието разказва, че Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за него.
Стефан бил обвинен пред синедриона, че уж хулил Бога и Мойсеевия закон. Намерили се лъжесвидетели, които потвърдили техните думи. Вместо да се защитава, той започнал да обвинява своите обвинители, че именно те непрестанно нарушават закона, макар да се хвалят с неговото изпълнение. Припомнил всички благодеяния на Господа към еврейския народ: как той го спасил от тежкото египетско робство, чудесно го опазил сред пустинята, дал му закон, устроил за него скинията, а след това и храма, пращал му пророци и проповедници, които му възвестявали за Христа; как тоя избран народ нарушавал Божия закон, убивал пратените от него пророци и най-после изпълнил мярата на своите престъпления, като разпнал Христа.
Нахвърлили се върху него и като го измъкнали вън от града и започнали да хвърлят камъни върху него. А той се молил и казвал: "Господи Иисусе, приеми духа ми!" След това коленичил и извикал с висок глас: "Господи, не зачитай им тоя грях!" – и с тия думи починал.
В народната традиция Стефановден е последният празник през годината, който "затваря" коледния цикъл.
Първоначално Църквата отбелязвала паметта на св. Стефан на 26 декември, след Рождество Христово, но след време, Константинопол определил 26 декември за честване на Събора на Пресвета Богородица. Почитането на светеца е преместено на 27 декември, но Католическата църква продължава да отбелязва деня му на 26 декември.
Имен ден празнуват повече от 230 хиляди българи.
На този ден празнуват всички с имената Стефан и Стефка и производните им: Стефи, Стефанка, Стефания, Фани, Венцислав(а), Стамен(а), Станчо, Станимир(а), Станислав(а), Стане, Цанко, Стою, Стоян, Стояна, Стоичко.