"Депутатите в парламента се бият като келеши в мола"
"Новини с добавена стойност" с г-н Балев: В мола и в парламента - шум се вдига, лъскат саби
"А Пеевски от тоя кордон си прави тиранти"
В тия черни петъци на нашето време, драги слушатели, две черни новини летят като успоредни прави през културно-информационния поток.
В моловете банди от невръстни хулигани нападат млади и стари, а в парламента се бият по същия начин, мъчейки се да изберат председател на НС и най-после да завършат безкрайното първо заседание на висшия законодателен орган.
В мола се бият и в парламента се бият, и няма кой да сложи ред - охраната и квесторите се ослушват.
Затова аз подхванах тези два химически елемента от нашия живот и ги смесих в моята лирическа лаборатория. Написах кратка епопея за тези отрицателни явления от напрегнатото ни ежедневие в мола и парламента.
И сега ще ви представя тази поема заедно с обяснителни бележки към нея, за да могат бъдещите герои на учението и труда да я изучават направо с готов подробен анализ - какво е искал да каже авторът.
Ето какво иска да каже авторът на първо време:
Парламентът не работи,
в мола шум се вдига:
бой на бързи обороти -
шампионска лига.
В този първи куплет на произведението въвеждаме читателя в двойната тема - бой в мола и бой в парламента; явления, които опетняват нашето потребителско общество и хвърлят сянка върху усилията ни да постигнем набелязаните идеали.
Следва лиро-епическо описание на бойните действия в мола и бездействието на компетентните органи на охраната и вътрешния ред:
Отвратителни келеши
във главата ритат.
а охраната се чеше,
реше
си косата
търси мисъл скрита
във главата.
В този куплет два пъти се повтаря думата "главата", за да се подчертае колко неправилна е употребата на тази част от тялото като футболна топка или безполезно, безсмислено чесало.
В следващите пламенни стихове действието се пренася в парламента, където се случват аналогични бойни сцени като в мола:
Пеевски Доган пребива,
Ментата ги снима,
Костя със писалка крива
пъчи се за трима;
Лена денси Макарена,
Киро корелира,
Тошко плиска от легена
изветряла бира.
От езика на епоса превеждаме на езика на анализа:
Сиреч. Вместо да работят нещо сериозно, депутатите в парламента се бият като келеши в мола, надпреварват се в остроумно сквернословие, замерят се с квалификации. И най-голямата обида днеска, най-тежкият политически и риторически "аргумент" е: ти си човек на Пеевски. Така си викат един на друг депутатите и този етикет има силата на окончателна присъда. Независимо дали е вярно или не, най-сигурното оръжие за политическа атака е да сложиш етикет на опонента: ти си човек на Пеевски, слагам ти кордон.
А Пеевски в същото време от тоя кордон си прави тиранти, които опъва юнашки на снажната си политическа фигура.
А ние преминаваме към представянето на последния куплет от нашата епопея.
В него авторът бичува квесторите в парламента за това, че не слагат ред в залата. Депутатите очевидно са на ниво детска градина, ами квесторите защо не ги дисциплинират? Това е скритият въпрос на поемата.
Както в моловете охраната и МВР бездействат, така и в парламентарната зала квесторите явно не поемат отговорност за доброто поведение на разхайтените ни законотворци.
И затова в този най-последен куплет от епопеята за мола и парламента авторът безмилостно осъжда квесторите в пленарната зала. Те също като охраната на мола само се почесват:
Квесторите се снишават,
чешат си главите;
мислите им тихо шават -
въшки във косите.
И така завършва това остро-полемично изобличително произведение, но в края на анализа му трябва да се открои една съществена разлика между мола и парламента.
При всичките си проблеми с дисциплината и сигурността, моловете у нас работят на пълни обороти - направо като военно-промишления ни комплекс. В мола кипи интензивна трудова треска - което, уви, не можем да кажем за клетото ни Народно събрание, което в наше време представлява един конгрес на безделниците интриганти, които безразсъдно хабят времето и търпението на единствения наш безценен живот.
Print
