Българо-сръбската война – еманципация тъкмо навреме

Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и уважение.

За войната, за погледа върху нея отвън и отвътре, говорим с историците проф. Веселин Янчев и Стоян Тачев, автор на много книги за българската бойна слава, и с писателя Емил Андреев, с когото се спираме на по-малко артикулирания видински военен театър, но и на имена от изкуството като Андрей Николов, Бранислав Нушич, Цветан Радославов, Цончо Родев и др.

Професор Янчев говори за ролята на княз Александър Батенберг, за еманципацията на младата ни държава от зависимостите към големите империи около нас, но и за еманципацията на българската армия, оглавявана от капитани, защото руските офицери са изтеглени тъкмо преди войната поради конфликт на Батенберг с Руската империя. 

Стоян Тачев припомня най-важното сражение – това при Сливница, и разказва за героизма на войниците ни, но и за ситуацията в геополитически аспект около конфликта на Балканите. 

Емил Андреев обръща внимание на видинския боен театър и защитата на града от капитан Узунов, като се спира и на предизвиканите от войната произведения на Бранислав Нушич, на скулптурата на Андрей Николов – "Скърбящият воин", и най вече на патриотичния ентусиазъм на младия Цветан Радославов, съчинил на път към родината сегашния ни химн.