Шахът на политическата дъска

Стогодишнината от основаването на ФИДЕ – световната шахматна федерация, е повод да си припомним как тази игра на война често е служила и като многоходова комбинация в политическата игра с националистически, идеологически и доктринални измерения. Сблъсъците между Фишер, Петросян и Спаски, интригите около двубоя между Карпов и Корчной, Карпов и Каспаров, но и нашите успехи и неуспехи в шаха далеч не носят само спортни измерения. Говорим за това със Стефан Сергиев, автор на десетки книги за историята на шаха, бивш зам.-председател на Българската федерация по шах, с гросмайстора за жени Маргарита Войска, с Радислав Атанасов, главен асистент в НСА и международен съдия по шахмат, със шахматния съдия и преподавател в НСА Симеон Стоичков.

Стефан Сергиев припомня значими фигури от началото на миналия век – като поета Теодор Траянов, направили немалко за популяризирането на шахматната игра в България, и се спира на знаменателните мачове на Карпов, Фишер, Корчной, Каспаров, като не пропуска да отбележи успехите на нашите Веселин Топалов и днешните ни водещи шахматисти. "Големите шахматисти са егоисти", твърди той, но смята това за неизбежно, и обръща внимание на политическите доктрини в развитието на организирания шахмат.

Радислав Атанасов и Симеон Стоичков интерпретират темата от съвременни позиции, но и двамата са съгласни, че освен политически фактори, в големите шахматни сблъсъци участват какви ли не фигури, вкл. екстрасенси, магове и др.

Маргарита Войска разказва за успехите на българските отбори отпреди няколко десетилетия, и ни припомни анекдотичен действителен случай от миналото, когато на въпроса в сръбски хотел "Дошла ли je Войска из Бугарска?" уплашеният хотелиер по време на военните конфликти в западната ни съседка запитал: Ама и Бугарска ли войска ни напада вече?