"Човешката душа е чудо, извор, който блика от калта на плътта, не знае къде отива, нито какво иска, още по-малко защо има неразбираемата и противоестествена мания да се въздига. Да се въздига и да страда". Никос Казандзакис.

С Проф. Мария Шнитер днес в "Срещите" си спомням за този вълшебник на словото 67 години след неговата кончина.

Никос Казандзакис е писател, поет, драматург и преводач /1883 – 1957/. Той е д-р по право от Атинския университет и д-р по философия от Сорбоната.

Роден е на остров Крив в заможно семейство, умира във Фрайбург, Германия. През целия му живот интересите му са били свързани с литературата, философията, езика, обществената дейност и пътешествията.

Най-известни му творби са „Зорба гъркът“, „Христос отново разпнат“, „Капитан Михалис“, „Последното изкушение на Христос“, „Рапорт пред Ел Греко“, Аскетика", "Стръмнина".

Чуйте цялото предаване в звуковия файл.

В "Срещите" за Никос Казандзакис и неговия свят