Обичаят Пануда е предложението от област Добрич за попълването на Националната система „Живи човешки съкровища - България“ за 2024 година. Кандидатурата е подготвена от Народното читалище „Свобода - 1897“ в село Гурково, община Балчик. Предложението е в категорията „Социални обичаи, обреди и празнични събития“.

През месец ноември национална комисия в Министерството на културата ще обсъди и оцени излъчените кандидатури от всички области в страната и ще направи своето предложение за вписване на новите елементи в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство на България. Какво представлява обичаят Пануда ни разказват кореспондентът ни в Добрич Мая Райнова и Наталия Георгиева, председател на читалище „Свобода“.

Читалището „Свобода“ в крайморското село Гурково е средище за творчески прояви и обществен живот на жителите му. Сгушено в прекрасна зеленина, то е винаги отворено, за да посрещне своите гости. Идеята на председателя му Наталия Георгиева да се включат в попълването на системата за „Живи човешки съкровища“ е от три години.

Обичаят Пануда представлява въвеждането на едно бебе в общността. Изпълнява се на 40-тия ден след раждането му.

Жените се събират, идва кръстницата и оставя китка цветя в люлката, за да не остане тя празна. След това се отива в църквата, за да го кръсти, дава му име, обикновено на свекъра.

По думите на Наталия Георгиева, ако обичаят Пануда бъде одобрен от Министерството на културата и включен в системата за „Живи човешки съкровища“, това ще е огромно признание не само за самодейците от НЧ „Свобода - 1897“, но и за хората от Северна Добруджа, насилствено изселени от родните си места и домове след Крайовския договор от 1940 г.

Репортаж от село Гурково чуйте в звуковия файл.

С обичая Пануда се въвежда бебето в общността