В днешното издание на рубриката "Децата на фокус" ще поговорим за кризите, през които преминава детето и по-скоро за това какво се случва, ако те се превърнат в травми, които оставят дълбоки емоционални белези. Може би първо трябва да започнем от там какво представляват кризите при децата.

Психологическите кризи са онези ключови моменти в живота на всяко дете, когато то се сблъсква с нови ситуации, които го предизвикват да адаптира своето мислене, поведение и отношение към себе си и света. Това могат да бъдат моменти на първи сблъсък със социалните норми, вътрешни конфликти за независимост или дори просто първите опити да утвърди своята идентичност. Тези етапи са нормална част от развитието и спомагат за изграждането на самостоятелна и устойчива личност. Ако обаче не ни се случат тези кризи, ние няма как да израснем като личности, казва психологът Стела Дечева от Видин, която посочи примери какви могат да бъдат кризите при децата:

"Обикновените житейски кризи - такава може да бъде примерно дори от раждането до 1 година и половина, самото бебе, как може да реагира, за да каже, че е гладно, жадно - с плач. Тогава майката, ако не откликне на плача у бебето, се създава недоверие. Но това недоверие не е само към майката, то е към целия свят и към себе си. Това е базисното доверие или недоверие. Ако майката откликне, разбира се, тогава то расте едно щастливо бебе до следващата криза."

Един от най-важните фактори, които определят дали една криза ще се превърне в травма, е степента на емоционална подкрепа, която детето получава. Ако то не се чувства сигурно и защитено, или ако е изложено на силни стресови ситуации без необходимата подкрепа, това може да доведе до дълбоки психически травми. Прекомерният натиск върху детето да бъде перфектно, както и липсата на възможност да изразява емоциите си, също допринасят за травматични последици.

"Всеки един етап от развитието на човека преминава през такава криза и всяка една е важна и ключова и всъщност би могла да бъде предпоставка за травма. Разбира се, че изходът от самите етапи на развитие, ако е в положителния аспект, тогава травмата е събитие, което така или иначе се е случило, но ние сме устояли на това събитие, преработили сме го и нашата психика се е справила. Ключови са от раждане основно, училище, общо взето до към 12, 13 години - това е базата, която се поставя всъщност и (...) след това ни правят хора, които се справят."

Някои от най-честите житейски ситуации, които могат да изглеждат обикновени, но всъщност да доведат до дълбоки емоционални рани, включват: развод или раздяла на родителите, тормоз в училище, прекомерен академичен натиск, загуба на домашен любимец, непостоянство в родителското внимание, прекомерни родителски очаквания, емоционално или физическо насилие и много други. На пръв поглед тези ситуации могат да изглеждат незначителни или част от ежедневието, но в зависимост от реакцията на детето и липсата на подкрепа, те могат да доведат до дълбоки емоционални травми.

"Децата реагират на травматичните събития, особено ако вече са се превърнали в травма, различно. В един момент може да е щастливо, в следващия момент може да плаче, емоционални изблици може да има, може да се затвори в себе си, да става разсеяно, не помни, падат оценките в училище. Може да се види, различава се. Ако един родител си познава детето, винаги може да разбере, че нещо се случва с него."

Кризите са неизбежна част от развитието на всяка личност, но техният изход зависи от подкрепата, която детето получава. Когато тези кризи бъдат адресирани по правилния начин, те могат да бъдат ключов момент за личностен растеж. Въпреки това, ако бъдат пренебрегнати или ако детето бъде изложено на прекалено много стрес или травматични събития, кризите могат да оставят дълбоки травми, които ще повлияят на бъдещето му. Важно е възрастните да разпознават тези моменти и да осигурят необходимата подкрепа и грижа, за да помогнат на детето да премине през тях с увереност и сила.

От кризата до травмата - как влияе стресът на развитието на детето