Днес ви срещаме с едно много специално куче. Те всички са специални, особено за техните стопани, но днешният участник в рубриката за домашните любимци, е истински герой и то не за един ден. Той е порода дакел и се казва Андрей Буболечков или накратко Анди. Запознахме ви вече с неговата стопанка Ана-Мария Герасимова, та нямаше как да не разкажем и за нейното куче, което тя е превърнала в герой от приказките си за децата, които вече го обожават. Детската ѝ книжка, посветена на Анди, се казва "Д като Дакел" и освен забавна, има и образователна цел. Повлияна от забавния, див и своенравен домашен любимец, Ана-Мария решава да посвети книга на него, защото техните приключения са безкрайни, а случките в книжката са базирани на истински истории, като художествената измислица в тях е съвсем малък процент.

"Бях се спряла на померан и моите приятелки тогава ми казаха, че съм толкова артистична, толкова смешна дори на моменти, как може да си взема такова "кифленско" куче, с извинение. Те ми казаха да си взема дакел, защото са едни от най-свежите кучета, много щял да ми подхожда. И от шега на шега започнах да разглеждам много дакели и страшно много ми допаднаха като концепция, прочетох много за породата - те са изключително артистични кучета. Правят интересни гримаси, дори на моменти се усмихва. Също така прави едни много мили очи, които никое друго куче не прави и просто с тези очи те разтапя отвсякъде. Няма как да не му простиш, че е изял пържолата от масата, че ти е счупил саксията с цветя или каквото и да е друго... Когато го видях, беше любов от пръв поглед. Ние с него си изградихме много хубава връзка, защото сме ходили навсякъде по българските планини. Пускаме го свободно, той е много свободолюбив, даже направи мускули, аз не очаквах, че това е възможно за куче. Много пътуваме с него, създаваме си спомени от цяла България. Изключително интересен е, това беше и идеята - да си има негова книжка, посветена в негова чест "Д като Дакел"."

Анди да си! Ходиш навсякъде със стопанката си. Планини, поляни, чист въздух, свобода - какво повече му трябва на човек, всъщност - на куче, ама той Анди си е човек. И то герой. Искам да ви кажа още една подробност около книжката "Д като Дакел". Покрай нея се заражда и една друга идея - Анди да го има физически по някакъв начин, така че децата да могат да го видят и докоснат. Затова приятелка на Ана-Мария, която умее да шие, изработва негово подобие, с неговите размери и го превръща в дакел от плат. Много е красив и сполучлив. Ана-Мария ми сподели, че децата го приемат като истински герой и му пишат писма.

А ето и малко от книжката:

"Здравей приятел,

Казвам се Андрей Буболечков Къмпингски Човечков, накратко Анди. Тирозавър по душа, затворен в тяло на малко куче.

Децата (като теб) ме наричат кренвирш, защото съм дъъъъълъг почти 2 метра и обичам да си похапвам кренвирши. Всъщност обичам да похапвам всичко без зеленчуци, защото от тях ми се подува коремчето. Моята стопанка ми разказа, че при вас, човешките деца, е точно обратното - зеленчуците са най-полезната храна и ви помагат да бъдете по-здрави, по-енергични и по-смели.

Ох, приятелю, да ти кажа толкова съм лаком, че често облизвам чинията на моята стопанка, когато стане от масата. Тя много ми се сърди за това, но винаги ми прощава, след като й оближа нослето няколко пъти. Хората са странни животни. Не обичат да ровят в цветята на двора, не гонят котки, не обичат да си завират носа в дупки и да търсят някое скрито съкровище. Не обичат и да им пипат нещата - от опит го казвам. Веднъж видях, че моята стопанка си сипва някаква червена течност в чаша и като излезе от стаята, реших и да видя какво толкова й харесва. Оказа се ВИНО- напитка, която само възрастните пиели. Беше по-кисела и от лимон. Понеже много я обичам моята стопанка, бутнах чашата с лапа, за да изтече неприятната течност и да не й се налага да я пие. Ала щом видя така нареченото вино върху килима в хола, стопанката така ми се ядоса, че не ми даде от своите пържоли ЦЯЛА СЕДМИЦА!!!"

Повече по темата чуйте в прикачения файл

Куче или герой? Дакелът Анди, който печели детски сърца