Училищното здравеопазване и профилактика куцат, смятат лични лекари

Родители и джипита: Ученическите здравни профилактични карти са губивреме

Много по-работещ би бил вариантът тези документи да са ангажимент на школските медици

Майка на шестокласник

Ангажиментите около установяването на здравния статус и попълването на информацията в здравните профилактични карти на децата в училищна възраст да бъдат вменени на медицинските лица в училищата. Около тази идея се обединиха родители и лични лекари от Кърджали.

И от двете страни са категорични, че настоящата практика за въвеждането на данни в този документ е порочна, формална и не ползва никого. Единствено създава затруднения и допълнително напрежение както на родителите, така и на личните лекари.

Масова практика е профилактичен преглед на практика да не се извършва, а данните, които се изискват, се попълват формално. Най-често родителите оставят документа в кабинета на личния лекар. Когато се събере достатъчно количество, медицинската сестра нанася някакви данни и се поставя подпис и печат. След това родителят взима готовия вече документ и тържествено го представя на училищните власти, към които има изискване за наличието му в здравното досие на всеки ученик. Така описа ситуацията в ефира на Радио Кърджали майка на ученик от прогимназията.

Описанието абсолютно точно обобщава информацията, събрана в репортерска проверка и наблюдения пред няколко кабинета на джипита в областния център. Някои майки даже с известен свян споделиха, че са си взели по ден отпуска, защото се чувстват неудобно да прередят чакащите болни хора пред лекарския кабинет, а и с надежда да успеят веднага да вземат заветната профилактична карта на детето си попълнена, за да не губят още един ден в чакане.

„Тук обаче идва въпроса – на кого е необходимо всичко това – на училището, на Регионалната здравна инспекция, на Здравноосигурителната каса, на личния лекар, на родител, на дете … На кого? … Тук си задавам и въпроса – медицинските сестри и фелдшери в училищата – те какво правят? Как минава един техен работен ден?“, реторично попита майката, наша слушателка. Тя се върна в спомените от детството си и разказа как някога се е извършвала истинска профилактика на здравето на учениците в школата именно от училищните медицински специалисти.

„За да се попълни коректно здравнопрофилактичната карта на лица, които посещават училище или детски заведения, е необходим един обстоен преглед от поне десетина-петнадесет минути. Той няма да приключи само с това, защото в тази карта има изискване за профилактични изследвания, лабораторни, параклинични изследвания, които не стават в същия ден. Така че това, което ние в момента правим е чисто фиаско, т.е. попълваме бумащина, която за мен не е нужна никому“. Това категорично мнение изказа в ефира на Радио Кърджали д-р Христо Бонев, джипи с една от най-големите практики в Кърджали. Той е и специалист педиатър. В пациентската му листа има около 2300 деца в ученическа и градинска възраст. Ако трябва да извърши обстоен профилактичен преглед на всяко от тях, за да нанесе абсолютно коректно данните в здравната профилактична карта, ще е необходимо да отдели поне 6 месеца, като се занимава само с това, без да приема никакви други пациенти и извършва никакви други прегледи.

До момента не се е случвало да дойдат родители, които да са с ученика си и да държат да бъде извършен този пълен обстоен преглед преди да бъде попълнен въпросния документ. „Няма такъв случай. Всички знаят и са с нагласата, че това е чисто формален документ, който трябва да се попълни. Според моите представи този документ трябва да бъде попълнен от здравните лица, които обслужват съответните учебни заведения. Нашата функция е да лекуваме пациентите и да даваме информация на здравните служби в училищата за някои хронични заболявания и за евентуална необходимост от ваксинация на съответните лица в съответната възрастова група. Всичко това може да бъде спестено на личните лекари, може да бъде спестено на родителите, а това да бъде вменено във функциите на лицата, които обслужват училищата“, категоричен беше д-р Бонев.

По думите му трябва да има единомислие в Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието.

Според д-р Бонев профилактиката на здравето на децата ни куца, тъй като личните лекари са малко и "в крайна сметка страда качеството, защото има достатъчно количество пациенти, които трябва да бъдат прегледани, но за това се изисква достатъчно време“.

Той подчерта, че личните лекари многократно, в различни периоди, са поставяли въпроса пред властимащите за промяна в изискванията и обема на работа, който имат, тъй като това е допълнително обременяване, но винаги ситуацията е стигала до „глас в пустиня, тъй като няма чуваемост между отделните институции. Ние сме принудени да работим в тези условия години наред и нищо не се променя“, възнегодува, макар с усмивка д-р Христо Бонев.

Повече подробности можете да чуете в прикачените звукови файлове.


Още от Сутрешен блок "След първото кафе"