Спомени за основоположника на българския балет Анастас Петров

Помните ли... Анастас Петров?

На 1 септември се навършиха 125 г. от рождението на създателя на българския професионален балет Анастас Петров - първия български балетист, първи хореограф, педагог със своя школа, подготвил най-известните наши балетисти, организирал първата балетна трупа у нас, поставил първия български балет. Накратко: Във всяко начинание в тази област на изкуството у нас той е първият!

Трудно е да си представим в каква среда започва да работи Анастас Петров. Балетното изкуство е абсолютно непознато в България през 20-те години на ХХ век - няма подготвени балетни кадри, в операта задължителните балетни сцени се представят от младежи, подготвени от няколко учители по гимнастика от софийските училища, и трябва да знаем техните имена: Руска Колева, Пешо Радоев и Александър Димитров. Общественото настроение е отрицателно към танцьорите, така че Анастас Петров започва от нулата.

Първото му турне през 1925 г. из България заедно с балерината Ана Лизер и Георги Миленков е пълен провал. В спомените си той пише: “Посрещаха ни с пълно безразличие. Претърпяхме пълен неуспех. Почти никъде нямахме публика. В Русе бяха продадени само три билета. В Стара Загора ни посрещнаха с камъни. Навсякъде ни се звереха и учудваха. Вероятно в посетените градове никой не е разбирал и не е чувствал красотата на това вълнуващо изкуство“.

И в тази атмосфера Анастас Петров организира балетна трупа към Софийската опера. Само той и Надя Винарова са професионалисти, останалите той самоотвержено подготвя, защото следващата година е и премиерата на балета „Копелия“ от Лео Делиб - за първи път има цял балетен спектакъл у нас. Петров не само подготвя хореографията на балета, но изпълнява и главната роля. Тогава организира и своя балетна школа, където подготвя бъдещите звезди на нашия балет - Нина Кираджиева, Лили Берон, Лидия Диамандиева, Любка Колчакова, Асен Манолов, Неделчо Изов и др. 

Като хореограф поставя редица балети на сцените на българските оперни театри. В спомените си той пише: “Знаете колко балети съм поставил, колко съм работил. Аз съм бил звяр. Аз не бях човек. Аз не творях така, както трябва да твори един човек. Аз не учих както трябва.... все пак в Балетното училище може да не е идеално, но все пак е балетно и учат по седем-осем години. А аз, благодарение само на голямо, голямо, безкрайно трудолюбие и с голяма любов към балетното изкуство, напреднах.“

Какво признание и каква всеотдайност към изкуството! Действително, неговото собствено обучение е по-малко от 5 години. В родния му град Варна в  началото на 20-те години преминават много емигранти от Русия, между тях и балерини, които изнасят публични коцерти. Тогава Анастас Петров вижда за първи път балет и се влюбва в това изкуство. Особено го впечатлява прочутата  балерина Мария Юриева. И 23-годишният младеж заминава за Берлин, където учи при известната руска балерина Евгения Едуардова, а след година става неин асистент. Участва и в спектаклите на Берлинската държавна опера, където балетмайстор е прочутият Макс Терпис. Той оказва огромно влияние върху изграждането на Петров и като балетист, и като  хореограф. Въпреки доброто положение, което заема като балетист, той бърза да се върне в България с идеята да запознае публиката с любимото изкуство и... успява!

В Златния фонд на БНР е запазен спомен на известната наша балерина Нина Кираджиева за нейния учител Анастас Петров - запис от 1990 г. 
Чуйте в звуковия файл.


Още от Алегро Виваче