Жанет Митева и книгата ѝ за историята на царския дворец:

"Основавам се на археологическите разкопки на Магдалина Станчева и на Васил Николов за откритите им останки от древно тракийско поселение. Още по времето на Юстиниян там се разширява градът, после и българите продължават. Османците превръщат в конак на валията на града, двореца на старобългарски владетел. Той многократно изгаря и многократно е възстановяват. Последният път е възстановен в 1875, по това време Кольо Фичето работи Търновския конак. Османската власт е впечатлена и го определя на архитект на Дунавския вилает, предполага се, че е бил отговорен и за ремонта на софийския конак.

Княз Александър заварва конака в недобро състояние е започва нов ремонт. Архивът е загубен и липсата на данни не позволява фантазии като в свободен разговор. Как се възприема сградата и други любопитни факти около двореца - в звуковия файл.

Във втората част на разказа става дума за княгиня Клементина Орлеанска, майка на Фердинанд, която допринася за дообзавеждането на двореца с по-луксозни тъкани. В Европа се разнася славата на софийския дворец. Управлението на държавата се съобразява с финансовото състояние на страната и му се отказва по-голям дворец. Разрешава му се да си дострои жилищно крило.

Работата на арх.Грюнангер и подробности около новите помещения там - във втория звуков файл:

Софийски разкази - Историята на Царския дворец