Чудното в чудесата на Божия Син

''По пътя към храма'', 11.08.2024 г.

В седмата неделя след Петдесетница, Църквата насочва нашето внимание към безспирните и безгранични Божии милости, благодеянията и чудесата, които Бог ни изпраща и дарява.

"Велик е нашият Бог, който твори чудеса; и никога разказите за неговите чудеса нямат свършване. Няма очи, които да са видели всички тези чудеса; нито има език, който да ги преброи; нито има ум, който ще ги проумее.

Очите гледали, гледали, па се затворили от смъртта. Изброявал езикът, изброявал, па замлъкнал. Умът умувал, умувал, па се замъглил. Кой ще разбере чудесата, докато не познае Чудотвореца? А кой ще види Чудотвореца и ще остане жив?

"Огънят на земята е дошъл и идва от слънцето" – казват онези, които се занимават с изследването на тези неща. Защо слънцето не слязло на земята, а частично се въплътило по свой начин в земята, частично във водата, частично във въздуха, частично в дърветата и въглищата, частично в животните? Защо при всяко свое частично въплъщение слънцето се прикривало зад плътна и хладна завеса? Защо то цялото не слязло на земята, за да направи онова, същото, което правят неговият огън и неговата светлина? Защото ако то дойде съвсем близко до земята, тя цялата би се стопила и изпарила като пара и нямаше да я има.

Кой от смъртните би могъл да застане близо до слънцето и да остане жив? А слънцето е само едно Божие творение; то е тъмнина спрямо Божията светлина. Кой, следователно, би могъл да види Чудотвореца Бог и да остане жив?

Не ви ли е ясно защо Христос Господ трябвало да прикрие Своя божествен блясък с грубото и тъмно покривало от човешка плът? Кой иначе от хората би останал жив в Негово присъствие?

И още нещо. Ако той не ограничавал проявите на Своето божество, кой от човеците би се спасил по собствена воля, а не чрез силата на Неговото божество? Наистина, ако за Господ Иисус е имало нещо трудно, несъмнено то е било по-скоро да удържа и ограничава Своето божество, отколкото да го проявява.

Точно затова, че Той премъдро е ограничавал Своята божествена сила, неговият живот на земята бил в пълна хармония между Бога и Човека.

О, братя! Не по-малко чудо от Христос като Бог е Христос като човек. Чудо е едното, чудо е и другото, ала и двете заедно са чудо над чудесата. Но това не е чудо от магия или врачуване, нито пък панаирджийски фокус; то е чудо на Божията мъдрост, на Божията сила и Божието човеколюбие.

Господ не правил чудеса, за да Го хвалят хората. Отива ли някой от нас в болница между душевно болни, глухонеми и прокажени, за да бъде похвален там? Пастирът лекува ли своите овце, та овцете със своето блеене да го прославят? Господ вършил чудеса единствено за да помогне милосърдно на безпомощните страдалци и чрез това същевременно да покаже на хората, че Бог от милосърдие и любов се е явил между тях."

От слово на св. Николай Велимиович Жички

В рубриката "Съвременна Библия" – почти всички коментатори се съгласиха, че в откриването и провеждането на Олимпийските игри в Париж бяха допуснати някои доста тъмни моменти. Какво ли трябва пък да е закриването? Възможно ли е съвременният тъмен човек да строи светъл свят? Евангелската история на Преображение Господне ще ни подсети, че Бог може да преобразява и облича човека в своята светлина. Библията ни открива, че в бъдещето, човешкото общество ще лежи в изявлението на този преобразен и блестящ в Божията светлина човек. Светлината ще победи тъмнината – това е сигурно!

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.


Още от По пътя към храма