Стефан Шоселов: Всеки трети работодател обмисля да си внесе работна ръка от чужбина

"Всеки трети работодател обмисля да си внесе работна ръка от чужбина заради демографската криза"

Наемането на чужденци от далечни страни като Индия и Непал не се случва лесно и бързо – обикновено се чака около година. Чужденците в едно предприятие могат да бъдат не повече от 35% от наетите, като изключение правят селското стопанство и туризмът, при които няма ограничение припомни Шоселов. Пак според нашето законодателство, работодателят е длъжен да дава същата заплата, каквато плаща на българските си работници, но освен това е длъжен да поеме и всички пътни разноски на работника в двете посоки, както и всички разрешителни, държавни такси, визи и комисионни на посредниците. Да му осигурят и квартира, и евентуално изхранване. Необходимо е и да доказваме пред българските власти, че многократно сме обявявали работните позиции, за които искаме внос на чужденци, и не сме намирали за тях българи, посочи старозагорският бизнесм ен и подчерта, че всичко това увеличава разходите за работник от чужбина с 50% в сравнение с българските работници. Това е нерентабилно, тъй като разходите за бизнеса по тях са големи, а и много често чужденците използват България само за трамплин към Западна Европа. Освен това езиковата бариера остава основен проблем, коментира още Шоселов.

"Имаме нужда в индустрията от кадри, които обучаваме с години. Няма нужда от такива, които работят за по година - две."

Стефан Шоселов допълни, че образоване и приобщаване на ромското население към трудовия пазар като алтернатива на вноса на работници е едно от основните решения за преодоляване на последвалия от демографската криза дефицит на наемна работна ръка.