За въздушните тревоги в гимназията в Болград от първо лице

Репортаж на Ася Пенчева за ''Закуска на тревата'' от Болград

За Болградската гимназия се знае, че е най-старото училище в Бесарабия, че е елитно, че е дало на света учени, пълководци и политици - всички те достойни граждани на страната, която са избрали за живот. 

Болградската гимназия бе домакин на втория панел от 19-тата световна среща на българските медии, организирана от БТА.

Минути след началото на форума обаче бе подаден сигнал за въздушна тревога и се наложи всички участници и гости да се скрият в убежището.

Сърцето на всеки българин трепва от вълнение само при споменаването на украинските градове Болград, Одеса, Измайл. Най-великите ни герои са вървели по улиците им, гледали са точно тази част на Черно море, мечтали са за свобода от брега на Дунава и са учили в Болградската гимназия. Затова и едно от местата, където БТА събра българите от световни дестинации, бе именно това училище в Болград.

Болградската гимназия посрещна журналисти от 18 българоезични медии по света

"Здравейте, скъпи гости! Днес вие сте в Болградрадска гимназия, в това свято учебно заведение, горди сме, че учим в тази светиня, която ни обединява, която ни крепи духа!"

Така ни посрещнаха днешните възпитаници и бе трогателно да изкачим стъпалата, по които са вървели Александър Малинов, Ангел Кънчев, Данаил Николаев, Димитър Греков, Олимпи Панов, Александър Теодоров - Балан, Иван Вулпе и още стотици бележити някогашни младежи от това училище.


И докато се вълнуваме и готвим за деловата част от срещата, започна поредната въздушна тревога. Децата и гостите бързо бяха изведени в скривалището, а "операцията" по евакуацията се ръководеше от зам.-директорката Лилия Соколы, по баща Кулинска.

"Отиваме в убежището. Това може да бъде три - четири пъти на ден. Понякога през 10 минути, понякога на два часа, а ние си провеждаме уроците в убежището. Децата вече свикнаха. Ние не можем да губим това ценно време, всяко училище и детска градина си имат убежище, но не на всички са близо до сградата им, разказа тя за БНР.

Артистизмът, песните и танците в атмосферата на всички украински градове вече две години е заменена от сирени за обстрел с "Кинжал", дронове, балистични ракети... Още по-тежко е за южната, предимно българска част, която е на прицел откъм Крим - друга територия, в която също живеят хиляди българи.


Още по темата в звуковия файл.

Още от Закуска на тревата