Близо 40% от страната ни е “демографска пустиня”, обяви доц. д-р Николай Цеков от Института за изследване на населението и човека при БАН. Това са територии, на които живеят по-малко от 10 души на квадратен километър. В 217 от всичките 265 общини в България има ядра на демографски пустини, но Видин е сред областите, в които тези територии се увеличават най- бързо, сочи анализът. Според доцент Николай Цеков, това е проблем, който категорично е занемарен в България. Пишат се стратегии, които отлежават по чекмеджетата на министерства и ведомства, без да бъдат отворени. България, както и Европейският съюз, няма цялостна политика за тези райони. Според него за тези територии, с гъстота на населението под критичните 10 души на квадратен километър, трябва да се даде официално статут на "демографски пустини".

"Ежегодно площта на демографски опустинените кметства в България нараства с 2,33%, докато населението намалява с 1%, средногодишен темп, т.е. "демографските пустини" растат два пъти по-бързо, отколкото населението намалява. Това е изключително тревожно и говори за злокачественост на този процес."

В област Видин площта на демографските пустини нараства с почти 4% годишно, а населението се топи с 2,7%, което е почти три пъти над националния показател за депопулация на населението. Аналогична е ситуацията в областите Кюстендил и Ямбол, както и в Добрич, която винаги е била основата на аграрната икономика.

Последиците от превръщането на селата в демографски пустини, според доцент Цеков, са претъпкани градове, с влошаваща се битова инфраструктура.

"Това свръх поляризиране, свръх съсредоточаването на населението в големите градове, с що-годе устроен живот на хората, с по-напреднала урбанизация, транспорт, медицински услуги рязко контрастира спрямо условията на живот в селата, с липсата дори на ежедневни комунални услуги като възможност за пазаруване, възможност за медицински грижи, да не говоря за липсата на всякакви дългосрочни социални грижи."

Според доцент Цеков са необходими спешни мерки за спасяването на обезлюдяващите територии, като се започне от тези, които са най-атрактивни.

"Трябва да се събере първоначална информация какви ресурси са закопани в тези демографски пустини - земеделски, горски, минни, водни ресурси, поне минимална информация по кметства и след това да се определят така наречените ключови селища, ключови кметства, в които евентуално субсидиране, евентуална държава подкрепа, подкрепа от европейските кохезионни фондове ще има най-голям ефект.

Препоръката е на тези слабо заселени територии в страната да се даде статут на демографски пустини и за тях да се търси приоритетно финансиране.

От 140 населени места в област Видин само осем са с население над хиляда души. В девет живеят по-малко от десет души, а село Каниц е без жители, съобщи началникът на отдел "Статистически изследвания - Видин" към Националния статистически институт (НСИ) Цветан Цветков. Според последните данни за населението, с които НСИ разполага, а те са към края на миналата година, цялата област е с население от 71 773 души.

"Намалява с 981 човека спрямо предходната година. Какво обуславя данните за населението? Това са два основни показателя - естественият прираст от една страна и механичният прираст на населението. Естественият прираст са обуславя от други два демографски показателя - раждаемост от една страна и смъртност, докато механичният прираст се обуславя от заселените и изселените за дадено населено място или за дадена територия. За 2023 година естественият прираст като брой е отрицателен с 1173-ма души. Живородените за област Видин са 517 деца. В сравнение с предходната 2022 година живородените се увеличават със 17. По общини навсякъде естественият прираст е отрицателен. Другият показател, за който споменах, това е съответно броят на заселените и изселените. Механичният прираст като цяло за областта е положителен. Заселените за област Видин са 2493-ма, докато изселените от областта са 2301 души. Механичният прираст е положителен със 192-ма души, което е увеличение спрямо предходната година. Като тенденция по-скоро мога да отбележа, че в последните години наблюдаваме положителен механичен прираст, т.е. заселените да са повече за областта, макар и в съвсем минимални бройки."

В каквато и посока да са, демографските процеси са устойчиви и тенденциите трудно се обръщат, отбеляза Цветан Цветков.

Във видинското село Бояново, община Грамада, обитаеми са само две къщи. Жителите са общо петима, всичките по настоящ адрес. Две възрастни семейства, избрали живота на село след пенсионирането си, заради спокойствието, което търсели.

"Имаше семейства тука си живееха основно старите, а младите събота и неделя идваха, всичко това се обработваше- градини, лозя", спомня си Йоло Йолов.

В селото вече никой не идва, обяснява Веселин Стоянов.

„Няма вече кой, не идват. Англичани взеха две къщи, но се отказаха. Няма хора, може би затова. Няма магазин, няма нищо. Ние сме останали две къщи, ние и съседите оттатък. Като ние се прекараме, кой ще остане тука? Младите няма да дойдат. Може би след време в градовете да се съберат много хора, да няма къде да живеят и да се разнесат по селата.“

Изключение е Веселка Вергилова, която е само на 25 години, но пък тя е на село по принуда, защото в града не успяла да намери работа.

По улиците в Бояново няма хора, а в изоставените къщи никой не се връща.

Могат ли демографските пустини да се превърнат в оазиси