Политическите партии в България се деидеологизират заради кризата

Светлин Тачев: Изборите се превърнаха в битовизъм

Възможен е санитарен кордон срещу Пеевски

Светлин Тачев в ''Посоките на делника'', 26 септември 2024 година
Избори. След изборите – отново избори. 

Изречение, което обрисува живота в България през последните четири години. 

Ще бъде ли 27 октомври първата стъпка към излизането от кризата? 

Ще сложат ли изборите край на политическата нестабилност? 

Патовото положение, породено от изхабяването на партийно-политическата система, трудните и непопулярни решения, от които зависят съдбините на държавата, дискутираме в навечерието на официалния старт на предизборната кампания със Светлин Тачев, политолог от "Галъп", асистент в Института по философия и социология към БАН.

Радио ВИДИН: Сутрин наблюдаваме студията по телевизията, гостуват политиците. Нали, речниците са до болка познати, доста втръснали. От всичко това обаче се върнах на един разговор, който беше преди година и половина. Тогава Вашият колега Първан Симеонов каза, че партиите са чудесни кандидати за властта, но не са подготвени да я упражняват. Вярно ли е това твърдение?

"Аз смятам, че те са изгубили рефлекса да управляват. Това се дължи на кризата от последните три години и половина, в която почти не е имало редовно управление. Имаше главно служебни кабинети. Периодично все пак някаква редовна власт, но като цяло през цялото това време битките между партиите доведоха до това самите те да не искат да управляват, изобщо да изгубят този свой рефлекс да изпълняват основната си функция, за която влизат в Народното събрание. Това води до политическата криза, в която се намираме и от която ми се струва, че все още сме на път да не можем да излезем. Като че ли обаче тонът в навечерието на изборите е малко по-умерен, спрямо предишни избори. Като че ли те самите осъзнават, че пътят е само през това да се намери някаква пресечна точка, макар и временна, за да се сформира редовен кабинет, който да може да изкара страната от политическата криза. Другото е да продължим в спиралата от предсрочни избори до момента, в който гласовете, които се надигат за смяна на системата, президентски републики, нови конституции, Велики народни събрания... да станат толкова силни, че това нещо да се превърне в реалност. Пътят е само един - да се намери пресечна точка, да се направят компромиси, защото без компромисен, който е основен в политическата комуникация, без него - това много трудно може да се случи. Избирателната активност продължава да пада стремглаво надолу. Не съм оптимист, че и на тези избори тя ще бъде особено голяма, което поставя партиите под голямо изпитание, още повече, ако влязат и малки нови политически субекти в НС, което да направи още по-трудна възможността за съставяне на правителство".

Радио ВИДИН: Съгласен съм, че времето за компромис, за по-голямо визионерство, за повече адекватност, е именно сега. От друга страна, дадени партийни функционери вече говорят за по-следващите избори. Това е притеснително, хората по този начин няма да искат да отидат до урните.

"Съжалявам, но за мен визионерство не е точната дума за сегашната ситуация в България, защото визионери няма. Поне това, което наблюдавам на политическия терен като предложения - визионери няма, има оцеляващи политически лидери, които ерозират след всеки следващ избор. Виждате, че партийната ерозия, партийното разлагане, е стигнало до ниво, в което 50-ото НС е еманацията му. Сътресенията, дори в коалиции, които имат уж общи ценности, това нещо води до ситуация, в която дори вътрешнопартийни и вътрешнокоалиционни компромиси са необходими, за да се стабилизира ситуацията. Защо няма визионерство? Няма идеи. Има деидеологизация на политическите партии в България на базата на кризата, която се създаде в последните три години и половина. Няма идеи. Няма какво ново да представят на избирателите. Когато има избори през няколко месеца, няма какво ново да се предложи и избирателите няма какво ново да намерят. Това води и до това партийно разложение. Струва ми се, че визионерството е много силна дума и тя в момента не присъства в българския политически живот. От друга страна, да, правят се спекулации за възможни нови избори, които не са изключени, разбира се. Това много зависи до каква степен водещите политически формации - ГЕРБ и ППДБ, много зависи дали са готови отново да направят компромис помежду си, защото такъв компромис води и до отражения. Тук вече говорим за държавничество и за друг вид поемане на отговорност, която е отвъд тяснопартийните очаквания".

Радио ВИДИН: Как бихте приели Сглобката? Не като учен, а като личност. Как една нова такава коалиция ще застане в пространството, особено след всички тези нападки в пространството? Обществото как ще приеме нов съюз между ГЕРБ и ППДБ?

"Със сигурност е възможно да не се приеме добре заради това, което наблюдавахме като предишна Сглобка. Видяхме, че тя се отрази на ППДБ, която загуби 50%, спрямо предишните резултати. Разбира се, ГЕРБ до някаква степен ерозира, макар да е сред най-стабилните формации в момента. Въпреки това, с това разполагаме на политическата сергия, казано на жаргон. Искаме или не, тези политически формации трябва по някакъв начин да търсят компромисен вариант. Колкото по-широка е една такава спасителна коалиция, колкото повече от тях се включат в някакво, макар и аз да не знам дали да е експертно, което е въпрос на интерпретация има ли експертни правителства... просто правителство, което да е компромисно, за да може да функционира изпълнителната власт".

Радио ВИДИН: Аз като журналист често се допитвам до мнението на хората. Питаме ги защо гласуват, как ще гласуват, какво искат да се промени и темподобни. Прави ми впечатление, че населението сякаш е деидеологизирано. Поставям пред себе си въпроса, как изобщо гласува българинът? Мисля, че отдавна не се интересува от ляво и дясно, по-скоро се гласува за личности и на симпатия.

"Дори не съм сигурен, че се гласува толкова и за личности. По-скоро гласуват вече само твърдите ядра. Това е големият проблем: че периферията отказва да упражнява правото си на глас. Гласуват твърдите ядра на партиите, тези, които традиционно излизат да упражняват правото си на глас. Това не дава възможност за формирането на кабинет. Това е един процес, който е нормален и е резултат на изхабяване, както и на липсата на нови политически субекти. Тогава, когато има нови такива, избирателната активност се повишава. Назад в годините - 2001ва при идването на Симеон Сакскобургготски, 2009 при идването на Борисов. 2017 не го коментирам, защото тогава имаше повишаване заради въвеждане на задължителното гласуване, което после беше отменено. При идването на Слави Трифонов избирателната активност, въпреки че беше по-ниска спрямо предишните избори, все пак беше на едно високо ниво, на добро ниво от гледна точка ситуацията, в която се намирахме, от гледна точка на коронавируса тогава. Може да се направи извод, че когато българинът вижда нов месия - тогава има повишаване на желанието да излезе да упражни правото си на глас. През последните 3.5 години няколко политически формации излязоха на политическата сцена. Гласуваше се активно през 2021 година, имаше търсене на нови субекти. В момента не просто няма нови, но и няма голям политически субект на сцената, който да може да обере протестния вот. Обикновено наблюдаваме търсене на малки нови формации, които да обират този негативен вот. Такива бяха Величие. Проблемът на тези формации е, че те обикновено излизат бързо и толкова бързо залязват. Те нямат структури. Те са аморфни. Без ясна инфраструктура по места трудно могат да оцелеят дълго време на политическата сцена. Струва ми се в последните няколко избора, че търсенето е по-скоро на партия, към която да се насочва протестния вот, отколкото към нещо, което да изразява ценностите и нагласите на гражданите... просто защото има деидеологизация. Няма партия, която да предлага реална идеологическа платформа. Няма такова нещо в момента. Самите предизборни кампании минават през сблъсъци между политически лидери, между това какво е било, какво не е направено, през черни кампании, през негативни послания, отколкото към нещо положително".

Радио ВИДИН: Длъжни ли сме да гласуваме? Това са поредни избори, но обикновено с нашите гласове се подиграват. Партиите не искат да управляват, защото са изгубили своя рефлекс. Това, което ни се предлага, може би е недостатъчно. Има ли все още смисъл да ходим да упражняваме правото си на глас?

"Това е личен избор. Аз не мога да кажа дали е правилно или не. Като политолог, разбира се, това е наше право, което ние трябва да упражняваме в една демократична страна. Тук по-скоро мога да говоря от гледна точка на това, че изобщо се делегитимира идеята за избори. Защото колкото по-често са те, така се превръщат в битовизъм. Този битовизъм отблъсква хората от това да излязат и да гласуват. Изморява ги, изтощава ги, когато ходиш през няколко месеца - няма как да е по друг начин. Политическите формации така превръщат основното ни политическо право в нещо неприятно. Когато те не са редовни през 4 години - няма какво ново да предложат. Представете си избори през 4 години - период, който започнахме вече да забравяме, в който се подготвяха платформи, водеха се идейни борби, доколкото ги е имало, но все пак го имаше. Това нещо в момента го няма и се превръща в битовизъм".

Радио ВИДИН: Не мога да се ангажирам да кажа дали обединението в лявото пространство е необходимо или не, но се сещам, че Нинова преди време разкара старите партийци. Отново обаче ги виждаме на предна линия в левицата. Това, което в момента е БСП, възможно ли е да се представи по-добре, отколкото в последните години, характерни с постоянния спад откъм доверие.

"Процесите вляво доведоха до раздробяване на левия спектър, което е катастрофално за българската политическа система, защото е необходимо да има силна лява формация. Там се освободи едно пространство, образува се вакуум, който все още не е попълнен изцяло. Монолитната БСП, която беше част от партиите на Прехода, заедно със СДС и ДПС, по-скоро премина в нишова формация и остави неуплътнено лявото пространство. Много трудно все още може да бъде изобщо запълнено, тъй като нов голям ляв проект не се вижда на хоризонта. Левицата, понеже се раздроби на много парчета, естествената реакция беше тя да се обедини отново. Въпросът е, дали това обединение, което наблюдаваме, този механичен сбор може да произведе по-голям резултат? Аз не съм особен оптимист, защото самата БСП е в естествен залез. Това се дължи на демографски фактори, на идейни фактори, на културни фактори... не съм убеден, че този механичен сбор може да доведе до нещо по-положително от това, което наблюдавахме до момента. Левите избиратели изгубиха представителя си. Много от тях все още не могат да намерят и не припознават в БСП изразител на идеите им. Това до голяма степен, пак казвам, се дължи на деидеологизацията в българското политическо пространство. Ситуацията там отново започва леко да се пропуква. Да видим докъде могат да стигнат и какво биха произвели. Наистина в България е необходимо да има силна лява партия, силна дясна партия и центристка такава, за да може големи групи от обществото да бъдат представени. В момента тази ерозия на политическите партии оставя много празни пространства, които в един момент могат да бъдат запълнени, но просто ги няма хората, които да го направят това нещо".

Радио ВИДИХ: Забелязах любопитен ход: ГЕРБ в повечето си листи включват част от местните кметове, при това - някои от най-доказаните. Това опит да се повиши активността ли е?

"Със сигурност политическите формации ще търсят варианти, с които да подобрят резултата си. ГЕРБ използва някои от своите кметовете - Бургас, Стара Загора, все доказани имена, които се харесват на местните общности. Това се използва за дърпане на гласове, за увеличаване на подкрепата. Това е партиен начин за привличане и на периферия, не просто на партийци, която харесва тези кметове. В БСП пък използват екзотични имена, хора от шоубизнеса, от светския живот, които също биха привлекли периферия. Прави ми впечатление, че на тези избори една по една малки политически формации започват да се отказват, което... за мен лично тези избори ще са един предел. 50тото НС беше еманацията на партийното разложение, а бъдещото 51-во Народно събрание ще бъде пределът, от който ще се тръгне към това дали ще се стабилизира страната или ще влезем в една криза, която да минава през популистки лозунги, чрез които да си счупим демокрацията. Това е кръстопът. България в момента е на кръстопът, аз го наричам временновластие. Всичко е временно в тази страна. Виждате временна изпълнителна власт, временен главен прокурор, половината регулатори са с изтекли мандати и на практика управляват временно. Нямаме омбудсман и негов заместник. Всичко това нещо превръща страната ни в едно временно управление, което поставя България на кръстопът. Пътищата са два. Политическите формации да намерят компромис, с който да стабилизират положението или да се тръгне по опасни популистки тенденции, които по никакъв начин няма да подобрят демокрацията, а по-скоро могат да я счупят".

Радио ВИДИН: Наблюдавам, без да имам нищо против към формацията, ППДБ с техния призив кампанията им да мине под мотото за бъдещето на младите. Съгласен съм, че младите са гръбнака на всяко общество. От друга страна, този призив е на на място. ППДБ, както и всички останали, имаха четири години да помислят и да направят нещо за младите.

"Младите винаги са били дъвка за политическите формации, за да могат да ги привличат. ППДБ се харесват от ниските възрастови групи. Естествено е посланията отново да се отправят към тях. Въпросът е, че както казахте и Вие, че в последните години, когато мислим за младите, когато мислим изобщо за гражданите на България, това трябва да става на базата на реални действия, а не на предизборни лозунги. Общо взето предизборните лозунги не е зле след това да се превърнат в реални действия. Струва ми се, че повечето, поне водещите партии, като че ли са готови на компромис да се търси вариант за редовно управление".

Радио ВИДИН: Това, което остана от ДПС, ще е х-фактор на предстоящите избори. Формацията ще се яви с две различни лица. Обикновено се анализира за етническия вот, кой ще успее да надделее там, но за мен това е крепостен вот.

"Ситуацията в ДПС е изключително интересна за всички. Нормално е. Казвал съм го и при Вас - това беше последната партия от Прехода, която беше стабилна и уплътняваше политическото си пространство. СДС на практика е придатък на ГЕРБ. БСП е в своя залез, не е монолитна, не е това, което беше, на практика си отива. Остава ДПС, която поддържаше ниво. Рязко обаче премина в период на разцепление. Аз мислех, че този период ще е много по-надалече във времето, защото когато тази формация се разцепи окончателно, разпадне се, с това ще приключи формалния Преход в България. Трите основни партии, които управляваха в постсоциалистическия период няма да имат такава тежест, каквато са имали преди. От тази гледна точка, това, което се случва в ДПС, ще рефлектира и на политическата ситуация в България. Битката между двете крила, между Алианса за права и свободи и ДПС-Ново начало... видяхме, че Делян Пеевски успя да спечели битката за името на ДПС, за марката. Но войната не е приключила. Войната вероятно, следващата битка в нея, ще се проведе на изборите. От нея е възможно да се види как ще приключи самата война между двете формации, които излизат от ДПС. Ако Доган успее да надделее значително над Пеевски, той ще има легитимността да се определи като човека, който да продължава като естествен лидер да води тази малцинствена общност. Въпросът е, дали тази малцинствена общност е единна в подкрепата си към него или има колебания? Това е важно да се види, кой как би гласувал... защото Делян Пеевски беше подценен. Очакваше се, че Ахмед Доган ще успее бързо да го отстрани от ДПС и да запази единността на партията. Случи се точно обратното. В момента тази битка е решаваща и за самата партия. Накрая е важно кой ще спечели войната. Защо обаче тя има влияние и върху политическия процес? Присъствието на Делян Пеевски в НС дава легитимност на политическите формации да намерят нещо, около което да се обединят. Спомняте си Иван Гешев - фигура, срещу която се обединиха и направиха правителство, за да го отстранят. Спомняте си конституционните промени. Все неща, които ги сплотиха, за да направят кабинет. Спомнете си Борисов: нещо, заради което ПП, ДБ, БСП и ИТН се обединиха, за да разградят този модел. В момента може да се направи подобен санитарен кордон срещу Делян Пеевски. Той може да е тази фигура, която да даде възможност тези политически партии да намерят разковничето заради което да се обединят. Много важно е как ще реагира ГЕРБ в тази ситуация. Борисов изчаква да види какви биха били резултатите, за да знае как да действа. Един отслабен Делян Пеевски с не много добри позиции в НС е идеална възможност да се включи в подобен санитарен кордон и да заговори отново за това, че той е част от новата промяна. Това е възможност за легитимация и за подобряване на имиджа. Със сигурност Пеевски и ДПС, изобщо възможността, сетете се, той с първия мандат не искаше да управлява с ДПС. Това вреди и на имиджа. Подобно управление, което да изолира Пеевски, е идеална възможност за нова легитимация пред обществото. Подобно нещо би било добре дошло за повечето водещи политически формации в НС. Ако си спомняте, и с втория, и с третия мандат, се заговори за подобно нещо. Дори Възраждане говореше за подобен вариант. Струва ми се, че тогава партиите не бяха готови. Искаха да изчакат как ще се развие ситуацията, разцеплението в ДПС, за да могат след едни нови избори да вземат решение как да действат. Това ще е отправната точка за това как да се процедира с правителството след изборите на 27-и".

Още от Посоките на делника