Хората от Орсоя искат да бъде изградена чешма в селото

Фрагмент от ''Посоките на делника'' 20.09.2024

Село Орсоя се намира по пътя Видин-Лом и е част от населените места на община Лом. Населеното място стана известно с голямото си свлачище, което през 1978 година поглъща част от къщите там. 

В селото в миналото е имало рибарници, хората се занимавали със земеделие и риболов. Открай време местните работят в близките градове, както и в столицата. 

Днес в селото са останали да живеят 28 човека.  Забранено е да се строи и да се създават нови постройки поради опасност от свлачища. И днес в къщите продължават да се появяват пукнатини, като някои се получават от преминаващите тежкотоварни коли, други - от съществуващите свлачищни процеси. 

Безводието е друг проблем, от който се оплакват хората в селото. 

Въпреки трудностите местните жители се чувстват като едно сплотено семейство, помагат си постоянно, кой с каквото може. 



Кметският наместник Александър Александров е на 39 години. Той е млад и ентусиазиран, родом е от селото, но живее в съседното Добри дол: 
"Това ми е втори мандат... Харесва ми спокойствието, имаме зеленина, плаж. Има и старчески дом в село Орсоя... В миналото селото е било голямо за времето си, свлачището се случва през декември 1978 година, къщата на баща ми също пропадна. Свлачището е по-нависоко. Правят сондажи и следят свлачищната зона. Къщите се напукват, повечето са стари къщи. В миналото тук е имало рибарник. Но повечето хора работят в Лом, Видин, Монтана, София. Земята ни е плодородна, всичко се ражда. Кметството ни е в този бивш магазин на Наркооп, кметството е един вид за всичко. Аз им пазарувам. Хората са над 60 години и имат нужда от помощ. Имаме един автобус във вторник и един в четвъртък. Иначе викат си такси или с личен автобус, някои си взимат пенсиите от банкомат. Лекар нямаме, викаме Спешна помощ, иначе аз ги карам до болницата."


Когато в едно населено място не се живее, няма домашни животни и движение, всичко запустява и гората навлиза в селото. Навсякъде има храсти, дървета, къпини.

"Опитваме се да поддържаме чистотата, имаме един човек на 4 часа и една жена на 10 дена. Няма други хора, аз правя каквото мога. Има още един-двама, които ми помагат. Нямаме църква и читалище, пропаднало е читалището. Някои хора смятат, че това е поради канала, който е напоявал, други - заради Вранча. Тук местата са отчуждени и не се строи. 

Нямаме земеделци. Хората си гледат кокошки. Пътят ни е натоварен, за тировете няма ограничения, къщите ни са напукани... Полиция идва, но не може всекидневно... Пазарувам им от хапчета до хляб. Хлябът е най-важното. Зимата се отопляват с дърва, купуват си от частници."



Желанието на кметския наместник Александров е да има поне една чешма в селото, защото кладенците пресъхват и няма вода:

"Като цел си поставям поне една чешма да направим в селото, защото няма вода. Кладенците ни пресъхват. С Общината преговаряме, с ВиК. Поне една чешма да има, хората да си наточат за пиене, за миене. Сега караме вода от чешми от Сливата, от други кладенци... Сондаж може, но е скъпо, не всеки може да си позволи." 

Село Орсоя има и празник. На края на месец септември е съборът там. Кметският наместник ще събере хората в кметството да отбележат празника. 

Местните са се събрали пред кметството, което е бивш хранителен магазин:

"Да, от тук съм си. Работя в Общината, почиствам каквото трябва. Тук се събираме пред кметството... Понеделник, петък, сряда си взимаме хляб... Орсоя - свлачището мина, но не се знае как ще бъде, мърда, никой не знае какво е... Гледам, че се появяват пукнатини, дупки по покрива... И тировете помагат, детонация, сътресение, колко пъти сме ги замазвали... Беше хубаво селото, но не е лошо, то ми е родно село. Няма кой да работи... Оправяме косачката, ще косим..." 

Повече - в прикачения звуков файл. 

Още от Посоките на делника