Вирусолог: Петата болест започна да напомня за себе си веднага след пандемията

публикувано на 13.06.24 в 13:00

Разпространението на петата болест обикновено има сезонен характер, случаите се повишават най-често през май. В момента очевидно има увеличение, което се наблюдаваше и при други инфекции след пандемията. Това обясни вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова по повод наблюдавания ръст на случаите на петата от шестте най-разпространени детски болести, протичащи с обрив. Причинителят ѝ - парвовирус В19, е доказан преди 50 години. Предаването му може да стане по няколко начина.

"По респираторен път и също така тогава, когато сме пипали с ръка места, замърсени с капчици при кихане и кашляне на инфектирани хора. Също така предаването на инфекцията може да стане при преливане на кръвни продукти, при трансплантация на костен мозък, може да стане и по време на бременността от майката на бебето. До какво може да доведе зависи от организма, който стои срещу него, зависи от възрастта, какво е състоянието на имунната система, какво е хематологичното състояние..."

Най-често засегнати са децата от 4 до 14 години, поясни проф. Александрова.

"След инкубационен период от 4 до 14 дни, но може да бъде и до три седмици, най-често се развива въпросната пета болест или инфекциозният еритем, който е една комбинация между обрив и грипоподобни симптоми. Самият обрив е доста специфичен, вече всички разбраха, че има вид сякаш детето е напляскано по лицето. При възрастните, които са инфектирани, обрив е много по-малко вероятно да се появи, по-скоро ще се появят болки в ставите и изобщо има много проучвания, които търсят връзката между този вирус и остеоартрита, възпалението на ставите, което си е един доста сериозен проблем."

Бременните жени също могат да бъдат инфектирани, а част от тях да предадат инфекцията на плода, поясни вирусологът.

"Предаването на вируса от майката на плода става основно между 9-а и 20-а гестационна седмица, като вероятността това да се случи е между 17 и 33% и в огромната част от случаите оттук не следва нищо неблагоприятно за плода. Но това, което привлича вниманието на специалистите в случая, е, че развиващият се плод също има клетки, чувствителни към този вирус. В него особено през втория триместър протича образуването на кръвни клетки в черния дроб, те са уязвими към този вирус. Но клетките на миокарда може да бъдат уязвими, ендотелните клетки и доста други клетки и всъщност точно това определя вероятността да има прояви от страна на фетоса и изобщо тази инфекция може да се свърже с повишаване на риска от неблагоприятно протичане на бременността, съответно спонтанен аборт или мъртво раждане, като пак казвам, това се случва много рядко..."

Имунитет срещу парвовируса В19 е по-траен в сравнение с този срещу грипния и респираторно-синцитиалния вирус, обясни проф. Александрова.

"Така че хората не би трябвало да изпадат в някаква паника, това е вирус, с който ние знаем, че сме заедно поне от пет десетилетия насам. Нищо ново не се случва, просто в момента очевидно,че има увеличаване на случаите, което наблюдавахме и при други инфекции и това е причината, поради която по-често говорим за него. И пак повтарям, че в огромната част от случаите инфекцията просто се разрешава, тоест организмът се справя с нея, което не означава, че трябва да бъде подценявана, особено когато има рискови групи."