Класика и джаз се преплитат в "02:10" - дебютната песен на Елиа Георгиева
Елиа Георгиева започва да свири на цигулка на 6 години в читалището на родния си град Добрич. Още от най-ранна възраст тя е солист на концерти. През 2009 година се мести да живее в Пловдив, където става възпитаник на Национално училище за музикално и танцово изкуство “Добрин Петков“. Изявява се като солист и концерт-майстор на симфоничния оркестър към училището. В момента Елиа е студентка в Национална музикална академия “Проф. Панчо Владигеров“ в София. Има присъдени награди от музикални форуми. От ноември 2021г. работи в Симфоничен оркестър на БНР. Част е от проекти на Classic FM, Нов симфоничен оркестър, Drop Down Community, European Recording Orchestra и др. През 2022 г.се присъединява към професионален народен хор „Ваня Монева“, с който водят активна концертна дейност в България и чужбина. През 2021 г. Елиа е финалист в конкурса за композиция „Sounds like you“, а през септември 2023г. печели конкурс, благодарение на който получава възможността да реализира първия си авторски проект, а именно песента „02:10“.
Любовта към музиката за теб започва с цигулката, а откъде идва любовта към пеенето?
Аз съм израснала в семейство на изключително музикални хора, чиято професия обаче не е пряко свързана с музиката. В семейството ми има военни, библиотекари, учители, компютърни специалисти, но не и музиканти. (смее се) Любовта към музиката може би идва от баба ми, която на времето водеше народен хор с възрастни жени в село Българево. Тя ме взимаше на репетиции с нея. Веднъж, мисля че бяхме в село Дебрене на един конкурс и спечелихме награда. Може би тогава се запали в мен желанието да пея.И днес представяме твоята авторска музика. Песента ти се казва “02:10”. Това е може би часът на нейното създаване?
Точно така! Лично за себе си съм открила, че в малките часове на денонощието съм най-вдъхновена. Песента е посветена на едно взаимоотношение, което за жалост не достигна развитието, което желаех. Като човек на изкуството изпитах необходимостта да “облека” тази случка в мелодия, ритъм, рима. Реших, че е много интересна заигравка с часовника, да използвам различните часове на денонощието.Музиката и текстът на песента са твои.
За вокалната постановка някой помага ли ти? Отиваш ли на уроци по пеене?
За момента никой не ми помага. Не съм намерила време за уроци по пеене, въпреки, че се налага, защото аз самата чувам, че имам нужда от вокален педагог.Освен, че си студентка, също така и работиш. Как съчетаваш всичко това?
Не е лесно, но когато гориш за нещата, които правиш - намираш време. Работя в Симфоничния оркестър на БНР и съм изключително благодарна за работата ми. Всеки ден ходя с огромно удоволствие. Също така намирам огромна подкрепа от моите колеги, които са с по-голям опит от моя. Изключително много ми помагат, когато имам нужда, защото освен невероятни професионалисти са и прекрасни, сърдечни хора. Много харесвам средата в нашия оркестър и съм благодарна за възможността да работя там.Между всичките ангажименти, които имаш намери време да напишеш и запишеш първата си авторска песен. Може би няма да е и последната?
Сега работя по втората си песен, която до няколко месеца ще стане факт. Трябва да съчетая времето си с това на други музиканти, с които да я запишем.Кои са музикантите, с които записвате “02:10”?
Константин Ангелов е басист и китарист в песента. Аз свиря на цигулка и укулеле. Моят баща ми подари за рождения ми ден преди няколко години укулеле. Не мога да кажа, че много добре свиря на него, и че съм професионалист, но нструментът изключително много ми помага да реализирам музикалните си идеи. През последните две години взимам участие в “Уке фест”. Организаторите на този фестивал - Петър и Велизар са мои близки приятели. Песента “2:10” за първи път прозвуча на сцената на този форум. Участието в него допълнително ме развива, защото всяка година гледам да съм по-подготвена от предходната.Суинг и джаз се преплитат в песента. Това ли е стилът, в който искаш да звучи твоята музика?
Print
