"Джаз+Дуенде" на 8 януари започва с един от "кръстниците" ни – френският саксофонист Жюлиен Луро и последният му албум, посветен на музиката на Уейн Шортър.

Следва гостувалият ни в зала "България" португалски певец Антонио Замбужо, по-близък в момента до джаза, отколкото до фадото.

Продължението е с няколко испански пианисти – Хавиер Кобле, Рикардо Миньо и Алберт Санц – с различни фламенко-джаз трактовки на традиционни музики, като с последния слушаме гостувалия ни в Пето студио контрабасист Хавиер Колина, а и не пропускаме последните опуси на саксофониста Антонио Лисана.

С подобна на фламенко-джаза идентичност може да се похвали и джипси-джаз звучността, особено като, както е и във фламенкото, нещата се предават по наследство. Самото заглавие на албума на Булио и Елиос Фере е такова – "Бащи и синове".

Концертът на Ян Гарбарек от 1982 в Аудиториума на Франс 3 в Страсбург ни връща в по-младите му години, когато започва работата им с контрабасиста Еберхард Вебер, в чиято финална композиция "Последната част от едно дълго пътуване" слушаме Гарбарек и на скандинавска флейта.

Завършваме с датския тромпетист Пале Микелборг и последната му продукция с многозначителното заглавие "Strands" (нишки, върви, кичури).