Българите в Судан - пилоти и хуманитарни работници

В България се прибират първите българи, евакуирани от Судан. Сънародниците ни пристигат с полет от Берлин този следобед. От общо 31 българи, които са заявили желание да напуснат страната, досега 21 успешно са евакуирани от африканската държава. Кризисен щаб търси и предлага варианти за маршрути за безопасно извеждане на нашите сънародници. България няма посолство в Судан и затова дипломатите ни от Кайро и Рияд помагат за евакуацията на всички български граждани, изявили желание да напуснат страната.

Какво се случва в тази африканска страна, където, оказва се, има и българи? Какви са тези хора - авантюристи или такива, които са привлечени от добро заплащане?

"В Судан няма кой знае колко българи", обяснява в "Другата истина" журналистът Георги Милков, който многократно е посещавал размирната африканска държава и познава добре ситуацията там. 

"През годините в Судан имаше малка задружна общност с български клуб. Сърцевината на тази общност беше предимно от хора от смесени бракове и техните деца. През годините там са работили и българи по различни проекти, включително пилоти по програми за прехраната или по проекти на ООН, или в земеделската авиация. Работят все още хора, които са ангажирани по различни международни проекти за мироопазващи операции, хора, които работят за ООН или за Световната организация по прехраната. 

Това са тези няколко десетки българи, които тази неприятна обстановка завари в Судан, но доколкото разбираме, част от тях са се евакуирали вече, други са пожелали да останат там - вероятно са намерили вариант да гарантират собствената си сигурност или са решили, че е по-добре да не предприемат рисковани пътувания през територията на Судан, която в момента е нестабилна и ще изчакат докато напрежението спадне. Кога ще стане това, засега едва ли някой може да каже с точност, тъй като проблемът в момента е между двамата най-силни генерали във военния елит на Судан. 

Това са хора, които трябваше да гарантират сигурността в периода на преход след свалянето на дългогодишния управител на Судан, генерал Омар ал-Башир през 2019 година. Тогава имаше също несигурност, защото имаше много демонстрации, протести, бунтове, в които армията също участваше спорадично. И в края на краищата се стигна до един момент, в който гражданските сили - един букет от партии и неправителствени организации, които са цивилни и обединени от желанието Судан да има невоенно управление, се опитаха да направят един съюз, който обаче беше доста нестабилен. През август 2019 година тези граждански организации подписаха споразумение с военните. Между тях бяха и тези двама генерали, които в момента воюват помежду си. Споразумението беше за осигуряване на един преходен период, в който да се раздели властта, така че Судан след известно време да заживее един нормален живот.  

     .

На практика обаче, миналата година през октомври, единият от двамата генерали Абдел Фатах ал-Бурхан направи преврат и иззе властта, като се обяви за лидер на страната. Другият генерал, Мохамед Хамдан Дагало, всъщност беше негов заместник в този команден съвет. Сега тези двама генерали се обърнаха един срещу друг. И двамата имат достатъчно мъже зад себе си, достатъчно оръжие и достатъчно средства, така че да воюват още дълго време и оттам идва големият проблем за сигурността в Судан. И двамата генерали изглеждат непримирими, и двамата генерали имат своите контакти и връзки с чужбина, както и регионални силни партньори..." 

Република Судан е държава в североизточната част на Африка, със столица Хартум. Името на страната идва от арабското Билад-ал-Судан, буквално - Земя на черните. В настоящето Судан е една от най-нестабилните държави в света, заради водената дълги години гражданска война, главно поради политически и икономически неравенства. Повечето хора в севера (където е и Хартум) са арабски мюсюлмани, а в южната част преобладават африканците неараби, които изповядват традиционни африкански религии и християнство. Всичко това е достатъчно, за да може да се каже, че страната образно е като буре с барут, което днес отново е избухнало. 

Българи в Судан не за първи път имат проблеми там. През 2015 година български хеликоптер, изпълняващ полети по договор със Световната продоволствена програма на ООН (WFP), кацна принудително в град Кадугли (южната част на Република Судан). Задържането му бе извършено от групировката Суданско народно-освободително движение - Север, която води военни действия срещу правителствените сили в района. Екипажът на хеликоптера се състоеше от шестима български граждани, които в крайна сметка бяха освободени, но след преговори не само от страна на МВнР на България, но и със съдействието на ООН.