Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Росен Люцканов:

Повече познания за човешкия интелект ще ни помогнат да разберем изкуствения

Росен Люцканов
Снимка: НБУ

Способни ли са машините да мислят? Има ли връзка между разбирането, интелигентността и съзнанието? Каква е природата на мозъчните процеси, които са в неговата основа, и могат ли да бъдат прехвърлени в електронен носител? Тези и други въпроси обсъждат авторите на статиите, включени в сборника "Изкуствен срещу естествен интелект", чийто съставител е Фабио Скардили, преводач е Росен Люцканов.

"Ценно в книгата и целта на съставителя на книгата "Изкуствен срещу естествен интелект" е да представи нестандартните най-новите подходи към изкуствения интелект. Например последната статия в нея е посветена на един съвсем нов подход, който използва теорията на категориите, за да формализира принципите на квантовата механика с цел описване и изследване на изкуствения срещу естествения интелект, който е толкова нов, че преводът на термините бе истинско предизвикателство, защото българският език още не беше влязъл в контакт с тези идеи. Затова бе наистина предизвикателство пред мен при превода.

Авторите на статиите освен учени са и мислещи културни хора, затова в книгата ще видите препратки към Аристотел, Шекспир, Данте и цялата класика не само пряко, но и косвено и това е другото ценно нещо в книгата", споделя в ефира на предаването "Следобед за любопитните" преводачът Росен Люцканов.

"Пътищата на изкуствения и естествения интелект ще се сближават, – прогнозира преводачът, – ако искаме да постигнем реалистични модели". Голямото предизвикателство, според него, ще е да се тръгне от една абсолютно абстрактна картинка и да се добави към нея плът, конкретика и първоначалният модел да се промени. "За да отговорим на въпроса какво представлява изкуствения интелект, трябва да научим повече за човешкия и от опитите ни и от провалите ни да направим машина, която мисли, разбираме повече за себе си", категоричен е Росен Люцканов.

"Тази книга е полезна, защото ни дава една нова гледна точка към основните трудове на Роджър Пенроуз по темата. "Сенките на ума", която имах удоволствието да преведа преди години, и "Новият разум на царя", тук виждаме в един по неформален контекст, в една конференция сред неспециалисти, как Пенроуз представя своите идеи и тяхното развитие. И това, което е ценно, че в книгата той разсъждава над това, каква е връзката между понятията интелигентност, разбиране и съзнание. И един компютърен чип, колкото и да е усъвършенстван, не може да осигури това, което ни дава нашият мозък. Така че краткият отговор на въпроса могат ли машините да мислят, вероятно биха могли, но не точно по този начин, по който ние ги правим в момента", разказва преводачът на книгата. 

В сборника ще откриете диалог между носителя на Нобелова награда за физика Роджър Пенроуз и Емануеле Северино, един от най-изявените италиански философи. "Ако погледнете развитието на теорията за изкуствения интелект, ще видите, че до този момент машините са се учили от нас. Винаги когато се осъществява пробив, става благодарение на човешкия интелект, който създава алгоритмите, обучава и така нататък. В този смисъл без естествения интелект, изкуственият е невъзможен. Това е много видно в изкуството, където изкуственият интелект създава произведения на изкуството, когато има богат емпиричен материал, създаден от човека", споделя Росен Люцканов.

Росен Люцканов е завършил философия в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Защитава дисертация по логика в Института за философски изследвания към Българската академия на науките. Участвал е в съвместни изследователски проекти с научни институции от Белгия, Полша, Словакия, Чехия и Унгария.

Водил е уводни курсове по логика в Нов български университет и в Пловдивски университет. Член е на Управителния съвет на Българското общество по аналитична философия и на редколегията на Balkan Journal of Philosophy. Понастоящем е доцент в секция "Логически системи и модели" на Института за изследване на обществата и знанието към Българска академия на науките.

Автор е на две монографии и над 40 статии. Научен консултант към издателство "Изток-Запад" и преводач на научнопопулярна литература. Изследователските му интереси са в областта на историята и философията на логиката и математиката. Носител на награда на БАН "Проф. Марин Дринов" за млад учен за 2008 г.

Целия разговор от предаването "Следобед за любопитните" с Росен Люцканов можете да чуете в звуковия файл.

Снимки – Нов български университет, изд. Изток-Запад

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мария Христова танцува върху какаовите зърна според обичая в Гренада

Истории от какаовите земи – Епизод 1: Да танцуваш върху какаови зърна в Гренада

С Мария, Анна и Антон тръгваме на едно пътешествие из екзотични места – там, където какаовият плод е приютен под щедрите сенки на високи бананови палми или отрупани с манго и папая дървета. Островът, на който отиват е Гренада и е сред многото в Карибския басейн. А Мария, Анна и Антон, не просто търсят приключения сред джунглата на "Какаовия колан"...

публикувано на 07.04.25 в 17:15
Гл.ас. д-р Богдан Дичев

Ганьограф, или кой е "класическият българин"

"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо като съвременния Бай Ганьо. Негов автор е д-р Богдан Дичев, гл.ас. в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, гост на предаването "За думите". Той изследва публикуваните в..

публикувано на 07.04.25 в 14:10
Розовото езеро Масазир

Розово езеро и Ахатова планина в Азербайджан

Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около езерото вече е квартал на Баку, столицата на Азербайджан. Нещо като нашата Бояна. Наоколо строят къщи състоятелни люде, които имат проблеми с щитовидната жлеза и трябва да дишат йодни пари. Така..

публикувано на 06.04.25 в 17:10

В Института по полимери на БАН разработват нови екосъобразни и приложими полимери

Представителите от ИП-БАН ас. Ина Анастасова – носител на наградата "Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България "Изявен млад учен в областта на полимерите“ за 2025 г., Анна Пранчева – носител на награда за най-добър доклад на 16-ата научна сесия "Младите учени в света на полимерите" 2025 г. и отличена с грамота за достойно представяне в..

публикувано на 06.04.25 в 11:15
Проф. Петя Осенова

За мрежите от думи и езиковите технологии

Има теми и дялове от науката за езика, които не са често предмет на разговор дори в предаването "За думите". Не за друго, а защото е много трудно да бъдат "преведени" на достъпен за нас, неспециалистите, език. Такава област безспорно е компютърната лингвистика, иначе казано, обработката на естествения език така, че да може да бъде анализиран и..

публикувано на 06.04.25 в 08:25