Има теми и дялове от науката за езика, които не са често предмет на разговор дори в предаването "За думите". Не за друго, а защото е много трудно да бъдат "преведени" на достъпен за нас, неспециалистите, език. Такава област безспорно е компютърната лингвистика, иначе казано, обработката на естествения език така, че да може да бъде анализиран и използван от най-модерните технологии, включително от все по-присъстващия в живота ни изкуствен интелект.
За да направим опит поне да надникнем в тази сложна материя, разговаряме с проф. Петя Осенова, преподавателка в Софийския университет, отскоро член на борда на Международната асоциация за мрежи от думи (Global Wordnet Association), структура, която има за цел да обедини и подпомогне усилията при създаването, поддържането и използването на мрежи от думи за различни езици.
Мрежата от думи е вид речник, тазаурус, но релационен, т.е. с много отношения между думите и подчинени на йерархия. Основната единица е синонимният ред, а не отделната дума, пояснява проф. Осенова. Тези мрежи от думи не са създавани първоначално за езикови технологии и справки, а с идеята да се направи някакво приближение до менталния лексикон чрез повече отношения между думите. Но впоследствие се установява, че може да се ползват и за обработки на езика.
Какво представлява инициативата, започнала по време на ковид пандемията – Корпус от данни за 29 национални и регионални парламента, включително и българския. Защо е необходимо знание за езика в ерата на големите езикови модели и какво правим ние с тези модели. Намалява ли ролята на естествения човешки интелект и професионален опит при все по-съвършените технологии за обработка на езика, чуйте в интервюто с проф. Петя Осенова.
Способни ли са машините да мислят? Има ли връзка между разбирането, интелигентността и съзнанието? Каква е природата на мозъчните процеси, които са в неговата основа, и могат ли да бъдат прехвърлени в електронен носител? Тези и други въпроси обсъждат авторите на статиите, включени в сборника "Изкуствен срещу естествен интелект", чийто съставител е..
Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около езерото вече е квартал на Баку, столицата на Азербайджан. Нещо като нашата Бояна. Наоколо строят къщи състоятелни люде, които имат проблеми с щитовидната жлеза и трябва да дишат йодни пари. Така..
Представителите от ИП-БАН ас. Ина Анастасова – носител на наградата "Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България "Изявен млад учен в областта на полимерите“ за 2025 г., Анна Пранчева – носител на награда за най-добър доклад на 16-ата научна сесия "Младите учени в света на полимерите" 2025 г. и отличена с грамота за достойно представяне в..
Когато бях малка, в научнопопулярно списание (може би "Космос"), прочетох за антигравитационния хълм в Салала. Тогава султанатът Оман ми се струваше толкова невъобразимо далечен и екзотичен! Щом имах възможност да посетя тази държава, освен Руб Ал Хали, втората по големина пустиня в света след Сахара, бях много ентусиазирана да видя това магнетично..
Целебната сила на вълшебната приказка не е мит, осъзнали са го психотерапевтите от Фройд насам, особено Юнг, който насочва вниманието към архетипите в общочовешкото психическо функциониране. Още оттогава вълшебната приказка е част от професионалния психоаналитичен и терапевтичен арсенал. "Приказката е мост между съзнаваното и несъзнаваното… ние..
В столичната галерия DOZA се открива изложбата "Дизайн срещу съвременно изкуство". Авторите на проекта са познатите на публиката визуални артисти,..
Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около..
Първите стипендии "Контрасенсус" за млади учени и насърчаване на изследователското любопитство, в чест и памет на проф. Ивайло Дичев, бяха връчени в края..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg