По повод 1-ви ноември, Деня на народните будители, екипът на предаването "Следобед за любопитните" гостува на Физическия факултет на СУ. Тази година факултетът отбелязва 135 години от създаването си и 70 години от членството на България в ЦЕРН и 25 години от присъединяването на България към него. Факултетът има водещо място в работата на организацията и много наши учени са сред първите в света на физиката.
"Стъпвайки на факта, че СУ "Климент Охридски" отбелязва 135 години, това доказва и интереса към природните науки и в частност физиката датира от самото начало. Ние се опитваме в рамките на своите възможности да поддържаме този интерес и да го развиваме. През последните години имаме покачване интереса на студентите към нашата специалност, около 20-30 процента е увеличението през последните 2-3 години. На какво се дължи – на популяризирането на дейността и на факта, че обществеността започна да ни разпознава като висше учебно заведение, което предлага високо качество на обучение и възможността за реализация на младите хора след това.
През последните години СУ "Климент Охридски" в световните класации заема около 1000 позиция, но Физическият факултет е на около 300-400 място", заяви в предаването "Следобед за любопитните" деканът на Физическия факултет проф. Георги Райновски.
"България влиза в ЦЕРН през 1999 година с едно-единствено изследване и се включва в един експеримент – CMS, като по него работят две групи експерти – една от университета и една от Института за ядрени изследвания към БАН. През 2021 година , което позволява на България да се включи в няколко други експеримента, сред които и АВИС, голям експеримент на големия адронен колайдер, свързан с изучаване на силното ядрено взаимодействие.
Български експерти участват и в други експерименти. Специалисти от факултета се занимават с изработката и поддръжката на детекторите, други се занимават с обработката на данни от различни физични експерименти, а заедно с това предлагаме и провеждаме и български експерименти на всяка една от тези установки.
По случай 70-годишнината на ЦЕРН и 25 години от българското участие на 21 ноември във Физическия факултет се открива изложба, която ще пристигне от ЦЕРН. В нея ще се покажат постиженията на ЦЕРН и българският принос за това. Изложбата гостува една седмица, като за откриването ще пристигне и генералният директор на ЦЕРН", съобщава в ефира на БНР проф. Райновски.
Преподавателите и специалистите от Физическия факултет са разпознаваеми, работят по различни проекти и научни изследвания, имат много постижения т.е. в рамките на възможностите на България и финансирането с което се разполага, българите са много по- ефективни от всички западни партньори.
"През последните години се забелязва в България недостиг на специалисти в ядрената енергетика и микроелектроника, което е в резултат на липса на подготвени хора. Във Физическия факултет разполагаме с преподаватели, но трябва да убедим младите хора, че след завършването си тук, ще имат стабилна, добре платена и много интересна работа", категоричен е проф. Георги Райновски – декан на Физическия факултет в СУ "Климент Охридски".
Целия разговор от предаването "Следобед за любопитните" на Ани Костова с проф. Георги Райновски можете да чуете в звуковия файл.
На 15 ноември 2024 г., от 11:00 до 15:30 часа Физическият факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" отваря вратите си за всички, които искат да прекарат няколко интересни и ползотворни часа, вдъхновени от науката – ученици, учители, родители, деца, студенти, изследователи и граждани. В рамките на събитието посетителите могат да видят, че физиката ни отвежда най-дълбоко и най-далече в човешкото познание, че може да бъде увлекателна и интереса, че е престижна специалност с многобройни възможности за реализация в България и по света.
През 2024 г. Физическият факултет отбелязва 135 години от преподаването на физика в Софийския университет. По време на Есенния ден на отворените врати посетителите ще могат да се запознаят на разбираем език с някои от най-новите открития от областта на физиката, както и да разберат по какви задачи от предния фронт на науката работят българските екипи от Физическия факултет.
Освен богата лекционна програма, всички посетители могат да се насладят на множество интересни научни демонстрации за всички възрасти, да посетят водещи лаборатории във Физическия факултет и да научат повече за възможностите за обучение и развитие в различни области на физиката, както и да зададат своите въпроси.
В рамките на събитието ще бъде представен и щанд на Национална програма "Образование с наука".
Снимка – БНР
Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
Марко Видал е поет, но също така и преводач от български на испански език. Човек, който обича да пътува чрез езиците и културите. Издател на едно съвсем малко и ново издателство, посветено на превода и популяризирането на литературата на малките езици. А само една малка част от неговите литературни маршрути минават през Испания, България, Узбекистан...
152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
На днешния 21 февруари в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" ще се състои среща-разговор с изтъкнатия археолог академик Васил Николов. Темата на..
Само икономически ли са мотивите за решенията на американския президент Доналд Тръмп, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев,..
Какво представляват окупираните украински територии и бригада "Азов" днес. Разказва от първо лице в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Горица..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg