Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Коня – градът на Руми

4
Танцът на въртящите се дервиши или церемонията Сема
Снимка: Оля Стоянова

Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението си, което предава на своите ученици и последователи. Въз основа на учението на Мевляна е създаден и суфисткият орден, известен като Ордена на Мевлеви или Ордена на Въртящите се дервиши.

"Ела, ела, който и да си ти,
независимо дали си неверник или на огъня се кланяш,
нашата врата не е вратата на отчаянието.
Ела такъв, какъвто си."

Това е откъс от стихотворение на Руми, който не само с поезията и учението си, но и с целия си живот проповядва, че пътят за духовно израстване е само един и той неизменно минава през любовта и приемане на чудото на този свят. "Заший си очите, нека сърцето да ти стане око", казва Руми.

И още: "Ако търсиш подслон за душата, значи си душа; ако дириш парче хляб, си хляб; ако търсиш капка вода, си вода; ако си по дирите на жестокостта, си тиранин; ако дириш любов, си влюбен. Ти си онова, което жадува душата ти."

Музеят на Мевляна в Коня

Вероятно това е причината и днес мистичният поет и философ Мевляна Джеляледдин-и Руми да има толкова поклонници и да среща разбиране сред хора от различни възрасти и религии. А всяка година през месец декември в град Коня се струпват хиляди почитатели на Руми от цял свят.

Младежи с вид на хипита, по-възрастни пътешественици с тежки раници на гръб, хора които разказват как са обиколили света, артисти от цял свят, които идват да се поклонят пред Руми и неговото разбиране на смисъла на живота.

Танцът на дервишите пред публика

Но защо точно в Коня? Поетът суфист е живял по-голямата част от живота си в централноанадолския град. Той умира там и днес наричаме Коня – "градът на Руми", а всяка година в средата на месец декември в Коня се отбелязва смъртта на философа и мистик с церемониите "Шеб-и Арус" (или Нощта на Съединението с Божественото).

Празненствата обикновено продължават 10 дни и за поклонниците това е време за празнуване, защото приемат, че след смъртта си човек постига единение с Бога и любовта. Или както обясняват днес дервишите и последователите на Руми, те празнуват смъртта на поета като деня на свързване с възлюбения Бог.

Затова и периодът, когато се провеждат церемоните Шеб-и Арус, не е седмица на траур, а на празнуване. Възпоменателните церемонии включват поклонение пред гробницата на Руми, но кулминацията е представлението Сема, известният ритуал на въртящите се дервиши.

Днес 10-дневната церемония Шеб-и Арус привлича все повече и повече посетители всяка година, което не е изненада. Още повече, че голяма част от поклонниците идват тук, водени от онзи стих на Руми, който казва: "Ела, ела, който и да си ти".

Туристи и поклонници се стичат в Коня, водени не само от желанието да присъстват на организираните церемонии и събитията, като симпозиуми, концерти, изложби и семинари, които се провеждат в сърцето на Коня. Но и заради мъдростта на Руми, който още преди близо 8 мека завещава на хората своите седем съвета:

"В щедростта и помощта към другите – бъди като река.
В състраданието и милостта – бъди като слънце.
В прикриването на недостатъците на другите – бъди като нощ.
В яростта и жестокостта – бъди като мъртвец.
В смиреността и скромността – бъди като земя.
В търпението и толерантността – бъди като море.
Изглеждай, какъвто си, или бъди, какъвто изглеждаш."

Музеят на Мевляна и гробницата на Руми в Коня

Снимки: Оля Стоянова

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Трикове за интересно пребиваване в твърде туристическите Египет, Мароко и Южна Африка

Като почитател на бавното живеене пътуващият писател Бойка Велинова предпочита да странства по света без да е обвързана с туристическа агенция и да е част от група. Тя и съпругът ѝ Стоян са обиколили 123 държави на шест континента предимно със самостоятелно организирани пътешествия. По телефона от Испания, където живее в последните години, Бойка..

публикувано на 28.03.25 в 17:45

Може ли чуждоезиковото обучение в училище да бъде ефективно

Въпроса обсъждаме в рубриката "Всичко за образованието" с Донка Дойчева-Попова, инициаторка на петиция "За ефективно чуждоезиково обучение в училище". Не е тайна, че обучението по чужд език, най-вече английски, не отговаря на възможностите на децата и очакванията на семействата. За впечатляващия брой учебни часове (най-малкото 574 от втори до..

публикувано на 27.03.25 в 17:40
Илюстрация на Любен Зидаров

Скритата сила на вълшебната приказка – Разказвачите

Колкото и древни да са корените на вълшебната приказка, тя достига до нас предимно в писмения, "олитературения" си вид, т.е. чрез перото на известни и неизвестни, талантливи и не дотам даровити разказвачи. Дори когато говорим за "класическите" фолклорни приказки, те пак не са съвсем онези, които са си предавали хората от предписмените общества...

публикувано на 26.03.25 в 09:23
Траян Траянов

Равен достъп до качествено образование: Може ли училището да прекъсне цикъла на бедността?

Гост в предаването "Другият до мен" беше Траян Траянов, изпълнителен директорна фондация "Заедно в час". Философията на Фондацията е, че всяко българско дете може и трябва да развие своя потенциал, независимо къде е родено и какви са финансовите възможности на родителите му. Според Траян Траянов хората са ключът. Вярно е, че България не..

публикувано на 25.03.25 в 13:50
Кирил Чобанов, Роза Дамянова и Стойчо Стоев

"За здравето" – 17 години по-късно...

Под този наслов традиционно правим своеобразен отчет за свършеното от екипа като обществена функция и отговорност. С езика на цифрите е лесно: 17 години по 52 съботи... Не е уморително да кажеш 888 пъти "добро утро", "здравейте", "честита събота", "аз също ви обичам!" Отбелязахме годишнината с колеги и гости, с които заедно тръгнахме и извървяхме..

публикувано на 25.03.25 в 12:35