Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Програма "Рила" – 20 години френско-българско научно сътрудничество

Снимка: institutfrancais.bg

В Софийския университет "Св. Климент Охридски" се проведе събитието "Програма Рила – 20 години френско-българско научно сътрудничество" – Анализ на въздействието и бъдещи перспективи. Организаторите от Френския институт в България, в партньорство с Фонд "Научни изследвания", представиха резултатите и научното въздействие на програмата за изминалите 20 години, а изследователи споделиха опита си с нея.

По време на събитието бяха обявени новостите в програма "Рила" за 2024 г. Най-сериозната промяна в програмата, е че от следващия конкурс тя става годишна. Това означава, че всяка година ще има конкурс за нови проекти и те ще са двугодишни. Новите покани за проекти ще бъдат обявени през май 2024 г. Програмата финансира проекти във всички научни области, в това число хуманитарни и социални науки.

Репортерът ни Теодора Церовска разговаря с проф. д-р Юрий Кълвачев, директор на Фонд "Научни изследвания", и с Арно Боберо, аташе по научното и университетското сътрудничество към Френския институт в България. Преводът е на Кристиана Стоицева.

Повече в звуковия файл:


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Гл.ас. д-р Богдан Дичев

Ганьограф, или кой е "класическият българин"

"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо като съвременния Бай Ганьо. Негов автор е д-р Богдан Дичев, гл.ас. в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, гост на предаването "За думите". Той изследва публикуваните в..

публикувано на 07.04.25 в 14:10
Росен Люцканов

Повече познания за човешкия интелект ще ни помогнат да разберем изкуствения

Способни ли са машините да мислят? Има ли връзка между разбирането, интелигентността и съзнанието? Каква е природата на мозъчните процеси, които са в неговата основа, и могат ли да бъдат прехвърлени в електронен носител? Тези и други въпроси обсъждат авторите на статиите, включени в сборника "Изкуствен срещу естествен интелект", чийто съставител е..

публикувано на 07.04.25 в 11:10
Розовото езеро Масазир

Розово езеро и Ахатова планина в Азербайджан

Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около езерото вече е квартал на Баку, столицата на Азербайджан. Нещо като нашата Бояна. Наоколо строят къщи състоятелни люде, които имат проблеми с щитовидната жлеза и трябва да дишат йодни пари. Така..

публикувано на 06.04.25 в 17:10

В Института по полимери на БАН разработват нови екосъобразни и приложими полимери

Представителите от ИП-БАН ас. Ина Анастасова – носител на наградата "Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България "Изявен млад учен в областта на полимерите“ за 2025 г., Анна Пранчева – носител на награда за най-добър доклад на 16-ата научна сесия "Младите учени в света на полимерите" 2025 г. и отличена с грамота за достойно представяне в..

публикувано на 06.04.25 в 11:15
Проф. Петя Осенова

За мрежите от думи и езиковите технологии

Има теми и дялове от науката за езика, които не са често предмет на разговор дори в предаването "За думите". Не за друго, а защото е много трудно да бъдат "преведени" на достъпен за нас, неспециалистите, език. Такава област безспорно е компютърната лингвистика, иначе казано, обработката на естествения език така, че да може да бъде анализиран и..

публикувано на 06.04.25 в 08:25