Темата като че ли е съвсем ясна, когато става дума за преподаване на български език на чужденци. Тази дейност има стари традиции у нас, но днешният ден поставя и доста нерешени въпроси като липсата на ясен стандарт за преподаване и прилагането на европейската езикова рамка по отношение на българския език, казва доц. Венера Байчева от катедра "Български език като чужд" във Факултета по славянски филологии на Софийския университет. Тя е ръководителка на новата магистърска програма "Приложна лингвистика – преподаване на български език като чужд".
От следващата академична година студентите ще бъдат подготвяни да преподават на чужденци, в българските училища зад граница, но и на български деца с различен майчин език. Екипът на Катедрата си е поставил задачата да работи в три основни посоки – програми за обучение, учебници и методика.
По обясними причини обликът и числото на чужденците, които подлежат на обучение по български език, в последните няколко години търпи драстична промяна. Това също налага преосмисляне на методиката и учебните пособия. "Надяваме се догодина да имаме първия интерактивен учебник, който ще може да се използва и като приложение, т.е. ще бъде наистина общодостъпен", споделя доц. Байчева.
През месец ноември Катедрата съвместно с Асоциацията на преподавателите по български език като чужд организират в Харманли международна научно-приложна конференция "Контакт на езици и култури – българският език в контекста на мигрантската криза и адаптацията на бежанци". Очакванията са за плодотворна среща на академичния свят, практикуващи преподаватели, неправителствени организации и държавни институции.
Що се отнася до преподаването на български език в системата на средното ни образование, незадоволителните резултати на децата с различен майчин език, но и на всички ученици, ако се съди по резултатите от национални и международни оценявания, то подлежи на сериозно преосмисляне. Дали методиката обучението по чужд език не би дала полезни идеи за промяна на преподаването на български език в посока практическо усвояване и придобиване на умения за сметка на теорията.
Чуйте как отговаря на въпроса доц. Байчева в звуковия файл.
Снимка – Министерство на образованието и личен архив
"Микровълновата физика не е свързана само с микровълновата печка, това е най-съвременният метод за комуникация. Всичките устройства, които ни позволяват, разхождайки се, да общуваме, използват микровълнови технологии за връзка с мрежите. Приложенията са все повече и по-интересни, те се развиват непрекъснато, както и новите мрежи от шесто..
Използвахме тази позната и поизтъркана фраза като отправна точка в разговора с д-р Нейко Нейков, невролог и специалист в сомнологията. Съвременният живот се превръща в кошмар за много хора и едно от неговите негативни последствия е нарушеният сън, липсата на достатъчно време за възстановяване на тялото и на душата. Бързаме за работа или да..
Темата не се обсъжда често, но това не я прави по-маловажна от академичните резултати например. Впрочем те са доста зависими и от равнището на стрес и душевното състояние на участниците в образователния процес. В момента децата са изключително претоварени с учебен материал, ангажирани са със странични дейности, готвят се за „съдбовното“..
Албена и Павел Благеви са се издигали до селенията на боговете – планината Олимп. Оказа се, че макар да е с няколко метра по-нисък от Мусала, нейният връх Митикас никак не е лесен за покоряване. Дори от планинари с опит като семейството. То от десетилетия живее в щата Юта, а след пенсионирането си запалено катери планини. И двамата са много..
Физиката за доц. д-р Станимир Колев никога не е била лесна наука, но пък всеки, който се занимава с нея, буди уважение сред останалите. "Плазмата – това е четвъртото агрегатно състояние в природата. След нагряване на един газ до висока температура вътре в него се получават много йони, електрони и неутрални атоми и молекули, които имат вече..
Кой има интерес от грубото и агресивно поведение на политици срещу журналисти, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев ,..
Албена и Павел Благеви са се издигали до селенията на боговете – планината Олимп. Оказа се, че макар да е с няколко метра по-нисък от Мусала, нейният връх..
На 6 ноември публиката в Студио 1 на Радиото в София ще се наслади на музикална приказка за различните лица на един от най-чувствените инструменти в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg