Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Албена и Павел Благеви: Изкачването на Митикас е по-трудно от базовия лагер на Еверест

Албена и Павел Благеви са се издигали до селенията на боговете – планината Олимп. Оказа се, че макар да е с няколко метра по-нисък от Мусала, нейният връх Митикас никак не е лесен за покоряване. Дори от планинари с опит като семейството. То от десетилетия живее в щата Юта, а след пенсионирането си запалено катери планини.

И двамата са много сладкодумни и непосредствени. От тях в Покана за пътуване научихме какво е да изкачиш Килиманджаро със сменена колянна става и как се стига до базовия лагер на Еверест. Запитах при тези постижения връх Митикас не е ли малко мършав за големите им  възможности. Оказа, че денивелацията от 1300 метра и непристъпните скали на връх Митикас са по-трудни, но пък са отлична тренировка за обиколката на връх Анапурна в Хималаите, на която са в момента.

От споделеното излиза, че трекингът в Хималаите е като разходка в парка за напреднали в сравнение с изкачването на Митикас.

Албена и Павел Благеви, които навършват 68 години, признават, че за тях всяко следващо преживяване по планините е с гриф "веднъж в живота", но е много важно някой да те подкрепя и окуражава в катеренето.

Семейството от Солт Лейк Сити, щата Юта, категорично не се примиряват с безметежния и скучен живот на пенсионери. Постовете им от приключенията по планините в различни кътчета на света се следят от хиляди техни почитатели в социалните мрежи. След трудното изкачване на връх Митикас в планината Олимп двамата отидоха да си починат при една от дъщерите си, която живее във Франция. Но и там не са издържали да стоят на едно място и прескочили до Испания и музея на Салвадор Дали, за който също разказват.

Снимки: архив на Албена и Павел Благеви
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Когато тялото говори: сигналите на вагусния нерв

В предаването "Време за наука" по традиция търсим смисъла зад научните открития, които променят начина, по който възприемаме себе си и света. Един от повтарящите се принципи, който учените все по-често потвърждават, е т.нар. закон "Колкото повече, толкова повече" – особено що се отнася до човешкия мозък. Колкото по-дълбоко навлизаме в невронауките,..

обновено на 29.04.25 в 12:54
Григор Цанков - изпълнителен директор на

Еврика! Успешни българи: Надежда Маркова

Надежда Маркова е студентка в магистърската програма по квантова информатика на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Заедно с това е и носител на награда със стипендия на името на акад. Георги Наджаков за 2024 г., която Фондация Еврика връчва за постижения в овладяването на знания в областта на физиката.  Доскоро са я интересували..

публикувано на 28.04.25 в 17:00

Художничката Петя Илиева в най-луксозния и най-бедняшкия марокански хамам

Художничката Петя Илиева толкова много пътува по света и на толкова необичайни места я отвежда неутолимото ѝ любопитство, че мине не мине време и гостува в Покана за пътуване с някоя интересна история. Неотдавна тя представи платната си в Мароко, но не се е задоволила да стои само в галерията с нейните картини в типично български стил, ами се е..

публикувано на 27.04.25 в 10:35
Александра Миланова

Александра Миланова е първият български представител в Глобалната младежка академия

България за първи път има свой представител в Глобалната младежка академия ( Global Young Academy – GYA ). Това е гл. ас. д-р Александра Миланова от Института за балканистика с Център по тракология при БАН. Тя беше избрана сред стотици кандидати от цял свят заради своите високи академични постижения, международни изяви и обществена ангажираност...

публикувано на 26.04.25 в 09:25
Ивелина Пашова

Как се раждат положителните истории в училище

Въпреки че за тях се чува по-рядко, добри примери и щастливи истории в българските училища има много. За да се промени картината на средното ни образование обаче, тези примери би трябвало да се проучат внимателно и да се намери начин те да станат норма. Като че ли най-ярки са случаите в "проблемни" райони, общности и селища, където достъпът до..

публикувано на 25.04.25 в 12:45