Ако проверите колко често се е появявала темата за промяна на учебните програми в средното образование, сигурно ще се изненадате. Периодично се правят опити за олекотяване на материала, за преместването му от един в друг клас, за отпадане на произведения, което пък довежда до скандали, за преосмисляне на философията на образованието ни – така или иначе системата е консервативна, промени се постигат трудно, а големи такива граничат с невъзможното.
Само преди два месеца Министерството на образованието отново се насочи към темата и разпространи анкета сред учители, която да установи кои са проблемите в училищната програма. В "Какво се случва" се дискутират евентуалните възможности при промените на училищните програми. Пламена Николова е директор на "Политики за децата" от Националната мрежа за децата.
"Когато се започва такъв процес, трябва да се види каква е неговата цел – какво всъщност искаме да постигнем. Да говорим само за опростяване – звучи толкова общо, че всеки разбира нещо различно. Първо, трябва да поставим въпроса какво изобщо се постига с учебните програми и с учебния материал, какви са стандартите и дали задължително един образователен стандарт се постига чрез няколко на брой текстове.
Възможно ли е да се даде свобода и либерализация на избор на конкретното училище и учител? За нашата система свободата на учителя би била голяма революция, но ако нямаме добре подготвени учители, които да създават среда и причастност на децата към това, което учат, няма да имаме успеваемост. Под въпрос е обаче защо трябва да са толкова тежки програмите, след като българските деца се оказват на 15 години функционално неграмотни. Стандартът е зададен само с един път за постигане, а трябва да се отчитат различните интереси."
Людмил Попов, учител по български език и литература в СМГ, преподавател с над 20-годишен опит: "Ние сме тези, които всяка програма и стратегия трябва да превърнем в практика. Образователната цел би трябвало да бъде детето, всичките тези програми и умения имат един-единствен смисъл да направят човека успешен. Успешен не само като професионалист, но и като ценностна система."
Още от дискусията, посветена на промените в училищната програма, чуйте в "Какво се случва".
Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
Марко Видал е поет, но също така и преводач от български на испански език. Човек, който обича да пътува чрез езиците и културите. Издател на едно съвсем малко и ново издателство, посветено на превода и популяризирането на литературата на малките езици. А само една малка част от неговите литературни маршрути минават през Испания, България, Узбекистан...
152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
На днешния 21 февруари в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" ще се състои среща-разговор с изтъкнатия археолог академик Васил Николов. Темата на..
Само икономически ли са мотивите за решенията на американския президент Доналд Тръмп, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев,..
Какво представляват окупираните украински територии и бригада "Азов" днес. Разказва от първо лице в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Горица..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
